Ще изчезна,
без вест ще замина
в огромна бисквитена нива
от детството - Обикновена.
Ще и разбивам безкръвните пластове,
вкаменени, много дни
ще ги разрохквам до пръст светла,
сладка, много дни.
Тогаз ще я засея цялата:
с малки ужасни въпросчета,
с въпроси ужасно малки
и ужас на въпросителни.
И нека си се пекат на слънцето
и нека слънце да ги грее, 
да си растат свободни те,
като птиците разточителни,
безжалостни като цветята,
като жито преди ерата на хляба, 
когато още с въздух си играеше.
По изморените ми пръсти
ще полепнат леките им
семенца хармония.

за обикновени бисквитени чудовища;))

Направих си една бисквитена асоциация, имаше едни бисквити - "Слънце", не знам защо сега ми изскочиха пред очите - може би това е моята бисквитена нива;)

не можах да намеря снимка на кутията, но пък попаднах на тази

http://detstvoto.net/uploads/posts/2009-02/1234634165_biskviti002.jpg

Те са. Марката няма значение, акцентът е върху устойчивостта и вкуса :)

няма по-голям ужас от детските въпросчета:)

Начупвах си ги в кисело мляко и тогава си похапвах. Дъщеря ми сега ги яде сухи-сухенички.
Бисквитите.:))

просто интересни и опасни, това трябва да плаши други, не мен. Мен ме плашат само детски крясъци.. изкривяване. Ако кажа, че детето прави като мен, и ще сбъркам и няма, бисквитената нива е на всички нас, Тит :) с обич към теб и нея!

Знаеш ли, Сестро, каква мигновена асоциация получих аз, за първи път в живота си, четейки това Дете - въпросителният знак, като кука, която хвърляш в пространството и не знаеш какво ще се закачи на нея и какво "ще извадиш"... Близко е до ума това, но странно, за първи път го усетих чак сега! ;))) А бисквитите, Бебето ми в момента обожава да хрупа обикновени, аз като малка не обичах много, но си умирах за прясно мляко с бисквити - добруджа или чаени, тип топла попара, мммммм :))))

Кука или бумеранг - детето си е за мен от до по Стивън Кинг, а неизменните лични асоциации на теб и всички по-нагоре с обикновените бисквити ми казаха, че ми е верен образът. Да разорем бисквитената нива, да дадем живот на сухите, сладки, твърди илюзии... лозунг стана :)))

не си разрешиш да порастнеш няма как да си си страшен :)
Бисквитите ти са мнооого добро средство ... против порастване, сестричке :)

и чак сега ми стана ясно защо ставаше дума за чудовища във всички коментари... Страшно, смешно, все едно е. А за бисквитките - убедихте ме окончателно: най-добрата почва за разораване и посяване е тази, на която сме пораснали :) Благодаря и на теб, Елинели, за потвърждението :)

много ми харесаха образите и сравненията в него. поздрав.

надявах се ритъмът да е добър, което е и трудно и забавно за правене, а образите - те си идват по-самостоятелно :)

Най-сладкият ужас на света, детските въпроси на Защотковците. Няма спасение освен малко бисквитена торта, да им затвориш устата временно! Усмивки!

обичам да си говоря с тях. Проблем е, че веднага забравям най-интересното. Словото на децата е летливо, силно летливо вещество.