все съм искала 
да съм растение.
Трева или дърво -
 какво значение.
И виждам как
не мислят времето.
Били са семена,
стебла и клони,
Творели като цветове 
най-странната си личност,
и тихо са съзрявали
в плод някакъв -
грамадна тайна,
тихо сгъвана  
в едно юмруче детско,
колко повече...

Да, тяхна е земята
всичко в нея им е близко.
Защо се мислят
толкова могъщи хората,
щом нямат този
опит на растения?

със тази мощ,
със жажда и устойчивост
към всякакви условия
(и даже на жестокост).
Създадени да оцеляват.
Да украсяват,
с цветове и благовония,
да чистят въздуха ни.
Храна и топлина осигуряват
и милиони лекове.
Привикнали бохемски
да раздават.
От живота си...

И нищо не може да ги спре...

Има няколко притчи..
Хората си мислят..истината друга,
така че..затова заблуди обикалят из Всемира!

Дистърб!На точното място!Палец горе!
Една от най-любими,"мои" парчета!!!

Предполага,не си избрала случайно тази версия,която е със субтитрите..

комай всичко на този свят иска да бъде полезно, докато е живо. Човекът обичен наш пък твърде често своя полза търси :)

разлики, Сестричке, и е хубаво, че от много време или дори винаги, си искала да си именно нещо различно ;))

да, правя така понякога за сходство. Обикновено се лаская от мисълта, че точно си намирам темата и в песента, радвам се, че го виждаш, а щом ти е любима, нека ти е поздрав и тъй като не е ясно за каква истина говориш в началото, остава да ти предложа да разкажеш някоя от тези притчи :)

Приемам, че човек е ученик, не друго, като изваждам тази дума от актуалните и особености. Обстоятелствата ми го показват отдавна. А свестният ученик се учи от всичко, нали :)

и от грешките, и от наготово прочетеното, и от тестовете, на които получава "слаб" :))

това все пак е образ, Люси. Не е много трезво :)

Да виеш клони или пък листа.
Да плачеш със сълзи от счупен клон.
Да търсиш слънцето за нов живот.

Човешкото високомерие, а понякога слепота спрямо силата на другите същества малко ме отвращава. Всяка идея, че имаш сила да промениш света носи нещастие. Променяме само себе си, Ели и така влияем, как мислиш?

Aми аз,честно да си кажа,напоследък само разкази за живия живот,притчи не ми се преразказват..

с метафори се обяснявам в този постинг, мила :)))

И винаги съм искала, поне за час, да съм орел. Нищо, че е неразумно.

Точно сега слушам музиката от "Властелинът на пръстените", която убиецът А.Б. си бил заредил да слуша нонстоп, за да не допусне страх в хода на замисъла... потресаващ пример за човешка самоувереност, замесваща изкуството. В теб съмнения нямам.

http://www.youtube.com/watch?v=hKLpJtvzlEI

Мисля, че даже да променим себе си, не можем да влияем.
Само ще започнем да възприемаме света по нов, по-добър начин.

защо ли още си вкарвам тревоги в главата... права си :)