изскачат от балконите,
отдясно покрива залитат,
палячовски завиват неочаквано.

Какво ще стане, питам себе си,
какво ще каже този ден,
навъсен още от желязната епоха. 
Отивам в място, дето уж познавам,
а нямам никаква увереност,
разпъвам  си ушите надалече
и се усуквам  в гарудасана*.
Това е миг на цялото 
човешко население,
мигът ми днес -
 това е ден за учене.


                            

                                 *гарудасана - 
                                йога поза Орел или Гарван.

Прекрасен миг, уловен миг на излитането. Хубава вечер!

но са твърде любопитни и чевръсти :) Хубава вечер и на теб, Мая!

Благодаря, сестричка!
Помогна....
Обичането си остава - то е константа, не се променя, независимо от моментните трудности....
Реката продължава да се лее.... Тая нощ между работенето изля още две....
Определено това ме успокоява и връща баланса, когато емоциите от ежедневната реалност станат взривоопасни, като вчера....

И пак търкулната между страстта....
и онова дълбоко-тихото Обичане....
намирам вярната посока....
повтаряйки си ...
...че Няма Никога Случайно Случване...

Усмихнат петък на тебе, брезичка!:)