Преди






и сега




възможно е някой ден да бъдем така






или така







вероятно зависи от





а времето, прекарано с тях...


Без жал преливахме живота си
през фуниите на телата си
сякаш едното и другото
нямаха свършване.
Исках да се върна в детството,
отдавна не мога да го направя
не мога да ти кажа нещо,
 плувайки съсредоточено докато мога,
не мога да ти помахам,
ръката ти да не изпусна...
Само това слънчево зайче,
надеждата
дали ще се отвори 
дупка във времето
да преобърне
картата на живота ни, 
светка, светка...

песента да тръгва от самото начало... жалко

се е получило;
а нея изслушах(въпреки)x2 :)

Удивителен пост!
Удоволствие е!:))

Намали тези 20 милисек., това сама си го открих,
виж в постинга ми коментарите:)

Сега стана. Благодаря ви, от вас се уча... :)))

Наистина са твърде много факторите целящи да ни превърнат в зомбита! Но ние пък сме в правото си да не се предаваме. Искаме да живеем свободно; сред природните дадености; с усмивка на лицето; с поздрав към човека, с който се разминаваме по улицата; с удовлетворението, че в началото и в края на деня сме извършили поне по едно добро дело; че имаме семейство при което можем да се завълнем след неуморната работа....

Приятен ден sestra и повече усмивки, мисля че винаги има нужда от тях!

това твое тълкуване не бях предвидила, а наистина го има... за отдалечаването от природата и от нашата човешка. Анализът на човещината ни малко ми е слабост, та от тази гледна точка наблюдавам едни и същи вълни, люлеещи всички нас в определени възрастови пояси :) Приятелството ми е важна тема. А за усмивките - благодаря, още от тях винаги са добре дошли. :)

добре казано-показано, сестра

благодаря ти, обичам да говоря за това... :)

Много си обвързана с приятелите си... Хубаво е човек да има истински.
Благодаря за поста. :))

приятелството не е лесно нещо, но си струва :)))