ДО ЗЛАТАРЯ  А. П. ОТ ПРИЗРЕН:   ЗА ПРЕДСМЪРТНОТО 
БОЛЕДУВАНЕ

Казваш, че не се страхуваш от смъртта, ала изпитваш страх от пред­смъртна болест. Много други хора казват същото. Но истинските християни не мислят така, а се предават на Божията воля. Защото знаят, че болестта ни се дава за очистване на душата. Нима онзи, който обича чистотата, ще мрази водата? Творецът допуска телесните страдания преди смъртта ни като някакви мразовити или горещи водни струи, които уми­ват нашите души. А щом е така, защо тогава да желаем внезапна и безбо­лезнена смърт? И праведният Авраам е страдал преди да умре. И кроткият Иаков е лежал болен в постелята преди разлъката с този свят. Също и цар Давид. И щом онези, които са разговаряли с Бога, са били измъчвани от болести, то какво остава за големите грешници? Помисли, всеки Божи ден умират хиляди старци и старици, жени и малки деца. С редки изключения всички те боледуват и така се сбогуват с този живот. Защо да се страхуваш от кратките предсмъртни страдания, щом не са се изплашили от тях не­мощните старци и крехките деца?

Един от светите мъже постоянно се молел Богу да му изпрати пред­смъртна болест, за да не дойде смъртта без предвестник, за да не умре без опрощение и да не напусне този свят преди горчивината на страданията да унищожи в него всеки спомен за плътските удоволствия. В Писанието е казано: „Бичува всеки, който приема” (вж. Евр. 12:6). Следователно, когото Бог не бичува, него трудно и приема.