Постинг
23.05.2012 09:52 -
Утро
Автор: sestra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2141 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2012 09:55
Прочетен: 2141 Коментари: 11 Гласове:
15
Последна промяна: 23.05.2012 09:55
Сънуваме ли се в стихиен унес каквито сме били през времето, когато то не свършва? Или днес, едно дълго, протяжно днес, времето свършва с различна за всекиго скорост и маршрут? Някои загубват подслон, някои не. Кой е казал, че за необезпокоения времето не е свършило?... Дали някому в отвъдното трябват битови условия, че да ги разрушава в знак, че светът загива?... А живи ли сме? На загубилите дом и уют често се привижда, че са мъртви - никой не ги гледа, никой не говори с тях или говори, без да ги вижда, съществуват паралелно с едно постоянно и нацупено суетене около себе си, а съществуват. Трудна е човешката близост освен когато е предизвикана от общо нещастие. Усещането е мъчително.
Живи ли сте? Усещате ли абсурда(в него поне има едно зърно смисъл) на съществуването и ако може някой да ми каже какво точно означава да съм жива... бих подарила на това същество нещо за спомен - ей така, да знам, че съм била. Свидетелствата за живост не са чак толкова много, като се замисли човек. Даже не ги откривам и ако е вярно, че след смъртта има известно време, в което душите блуждаят в своя бивш живот, то страхувам се от това време така, както днес се страхувам, че не знам кое точно да нарека "настоящия миг".
За да се откъсна от подобни мисли, се концентрирам върху някое дърво - всяко от тях умее да е живо така, както моята природа не ми е дала да умея - кротко.
***
По тъничкото клонче на липата
увиснаха две малки водни капки.
Увиснаха ли или се поспряха?
***
Между другото човешката глупост вероятно е дар, благословия - никое друго същество на земята не я притежава в такава щедра пропорция. И за да не обидя някого, ще уточня - моята човешка глупост.
Живи ли сте? Усещате ли абсурда(в него поне има едно зърно смисъл) на съществуването и ако може някой да ми каже какво точно означава да съм жива... бих подарила на това същество нещо за спомен - ей така, да знам, че съм била. Свидетелствата за живост не са чак толкова много, като се замисли човек. Даже не ги откривам и ако е вярно, че след смъртта има известно време, в което душите блуждаят в своя бивш живот, то страхувам се от това време така, както днес се страхувам, че не знам кое точно да нарека "настоящия миг".
За да се откъсна от подобни мисли, се концентрирам върху някое дърво - всяко от тях умее да е живо така, както моята природа не ми е дала да умея - кротко.
***
По тъничкото клонче на липата
увиснаха две малки водни капки.
Увиснаха ли или се поспряха?
***
Между другото човешката глупост вероятно е дар, благословия - никое друго същество на земята не я притежава в такава щедра пропорция. И за да не обидя някого, ще уточня - моята човешка глупост.
Поздрави !
цитирайСтана ми особено - точно преди малко, гледайки дърветата, си мислех - "ужас, покрай земетресението забравих да се сетя за тях - те как ли възприемат всичко това? гледам животни, птици и хора, преценявам поведението им, опитвам да им разчета или усетя емоциите, но дърветата съвсем ги забравих! а и никога не съм се сещала за тях в такива мигове..."
цитирайтрябва да си я приемаме, нали? Поспрях като капка вода, при теб и ми хареса, не увиснах, а останах. "Кротко", това е истината, тази малка думичка побира всичко в себе си и любовта и спокойствието и разбирането за света и.... Кротка усмивка ти пращам и аз!
цитирайstela50, поздрави и на теб.
цитирайmagicktarot написа:
Стана ми особено - точно преди малко, гледайки дърветата, си мислех - "ужас, покрай земетресението забравих да се сетя за тях - те как ли възприемат всичко това? гледам животни, птици и хора, преценявам поведението им, опитвам да им разчета или усетя емоциите, но дърветата съвсем ги забравих! а и никога не съм се сещала за тях в такива мигове..."
Те са могъщи, при това са кротки, като се върна ще ти разкажа нещо за дървета, че имам кратко пътуване..
makont написа:
трябва да си я приемаме, нали? Поспрях като капка вода, при теб и ми хареса, не увиснах, а останах. "Кротко", това е истината, тази малка думичка побира всичко в себе си и любовта и спокойствието и разбирането за света и.... Кротка усмивка ти пращам и аз!
:)Благодаря, и на теб, нали кротките ще наследят... :)
magicktarot написа:
Стана ми особено - точно преди малко, гледайки дърветата, си мислех - "ужас, покрай земетресението забравих да се сетя за тях - те как ли възприемат всичко това? гледам животни, птици и хора, преценявам поведението им, опитвам да им разчета или усетя емоциите, но дърветата съвсем ги забравих! а и никога не съм се сещала за тях в такива мигове..."
Ta за дърветата... пред блока имаме стари липи. Преди 6-7 години дойдоха да ги окастрят и яко ги окастриха, че пречели на съседи нещо. Особено пострада това, дето си го наричам моето - което всеки ден гледам с очи. С години съм чакала да си протегне клон чак до терасата ни. и те отрязаха този клон - така не само ме ядосаха ужасно, по-лошото е, че нарушиха баланса на дървото - в следващите години растеше криво и както е високо - стана опасно за сградите наоколо. Тази зима дойдоха да ги окастрят отново. Още щом ги видях, се заех с това, което бях обмислила отдавна, хубаво, че не бях на работа този ден. Излязохме с още няколко съседи, и те ЗА. Излязоха и такива ПРОТИВ, все едно, нямаше да се прибера, докато не си тръгнат тези от "Паркове и ... "забравих какво. Обясних на повечето от работниците кои клони на дървото да отрежат и кои да запазят, обясних и на шефа им, имаше някакъв проблем с паркирани коли, чакахме часове. Резултатът е, че дърветата бяха окастрени много внимателно, направо с любов и моето дърво не загуби онези нови клони, с които беше започнало полека да се стреми да върне загубения си баланс. Поорязаха по-дългите от обратната страна и съседът каза, че точно тогава то се е наместило - разклатило се едва забележимо, за да се върне в центъра си. Не видях това, гледах какво режат, но като го чух, ми падна камък от сърце - спасихме го. Но безобразията продължават и сега не ми се говори за това...
Честит празник! :)
поздрав
цитирайсе :)
цитирайАз не можах да защитя една череша тази година. Много ми дожаля. Неблагоразумна крайпътна череша, която бързаше да е първа, първа да зачерви и даде плод...Толкова и се зарадвах като я видях, набрах една шепичка черешки още в началото на месеца. Като ходихме миналата седмица дървото беше съсипано, повечето му клони се валяха откършени по земята с все плодовете. Който минал - заминал, брал, чупил, хвърлял... Грозна гледка. Поругано дръвче.
цитирайако се сещаш кои имам предвид, така берат от дърветата, като козички са, но малко по-зле. Освободителка, но излиза, че трябва около всяко дърво да се постъпва така, а не става. Така ми се иска да бях станала една нощ и съвсем случайно да бях видяла чие тъпо създание е обелвало неколкократно и жестоко кората на най-младата липа, най-вероятно защото където тя расте е удобно за паркинг. Все пак тя оживя, но други не... наистина... започвам тази тема и не ми се продължава. Повече обичам с тях безсловесно общуване. Повече от ясно е - "кротките", които "ще наследят земята", това са те, дърветата.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric