Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2010 10:08 - Не сънувай, свършило е
Автор: sestra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3683 Коментари: 10 Гласове:
24

Последна промяна: 23.09.2010 21:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тази песен е  за независимостта.
Даваме ли си сметка колко е важно да съумеем да съхраним постиженията на духа си и колко излишна е историята за тези, които си служат с инструменти като омразата и самозаблудите? Не, че не съм го правила, но следвам, колкото мога правилото да не търся причини за проблема си по-далеч от собствения си нос. Наричат се глупост, страхливост, малодушие обикновено. Малките, най-малките от тях създават най-тежките ми проблеми. Историята е сложна наука - толкова факти, а толкова малко истина, заради нашите лични пристрастия, че до днес. А всъщност какво е независимостта - проблем на мига, на всеки следващ миг от живота ти.  

Тя е и за общуването и за силата да го постигаме. 
Колко ни е лесно да скъсаме с човек и как бързо-бързо зариваме лицата си с ненавист и лицемерие след това?
 И с една такава липса на чувствителност, нямаща равна по низост сред всичките човешки емоции. Представете си това - да дава някой всичко от себе си в работата си, надявайки се години наред на постоянен договор, който би му дал устойчивост на семейството, което, разбира се е голямо... и в един слънчев ден, когато пак всичко си свършила, отново си празна като метнат в ъгъла чувал, изморена, но щастлива, да ти кажат, че няма повече работа за теб, нищо лично, просто няма. Ти се взираш дълго в тези очи, търсейки по навик малкото червейче, което много пъти досега те е отвеждало в подобна ситуация, малкото зло тихо нещо... и виждаш просто човек, просто едно малко човече. Разбираш, че то сега не може да се промени и ще ти навреди, да, сигурно е. Но ти не си готова да влезеш в битка, "те" чакат всеки миг да построят стена в теб и да те стъпчат...продължавай.
Нищо лично, когато след години ти пак вървиш по тясната своя пътечка, олюлявайки се от липса на пространство, и пак давайки най-доброто от себе си идват те. "Да ни дадеш плановете, които имаше да правиш, докато беше при нас... Нищо лично - дадоха ни твоите часове, и ако можеш - да ни отделиш малко време да обясниш някои думички - ще ти посочим кои. А`е кви са тия глупости бе... Кажи, кажи.."
Ще ви дам една насока - какво е това държавно образование, в което се дава масово работа  на неуки и неквалифицирани, какви знания получават децата ви в професионалните училища, щом директорът или директорката  има право и препоръка вероятно да спестява от всичко, включително и от учители - специалисти. На неуките се плаща по-малко, днес те са щастливи, догодина са следващите, които ще хвърчат от системата, нищо лично, просто системата се освобождава от ненужните си чаркове.  

Тя е моя песен. Не мога да обясня защо ми дава сила, когато я слушам. Всъщност знам, защото и на мен ми е адски трудно да вървя по пътя си. Просто вярвам, че "те няма да успеят". Да издигнат стената пак.



Не сънувай,  свърши
Автори: Фин, Нийл

Има свобода със, има и свобода без,
опитай се да задържиш преливането в хартиена чашка
предстои битка, много други са загубени
но няма да видиш края на пътя
докато пътуваш с мен.

Сега, ей сега,
не сънувай, свършило е
сега, ей сега,
когато светът се показва
Те идват, те идват,
за да построят стена помежду ни
ние знаем, че няма да успеят.

Сега бутам колата си, има дупка на покрива,
моите вещи ме правят подозрим, но няма полза
Днес във вестниците приказки за война и боклуци,
но минаваш направо на TV страницата.

Сега, ей сега,
не сънувай, свършило е.
Сега, ей сега.
когато светът се показва
те идват, те идват,
за да построят стена помежду ни.
Ние знаем, че няма да успеят.

Сега отново вървя в ритъма на барабан
и броя стъпките до вратата на сърцето ти
Само сенките отпред едва проясняват покрива,
дават сила на чувството за свобода и единение.

Сега, ей сега.
Не сънувай, всичко свърши.
Сега, ей сега,
когато светът ни се показва
те идват, те идват
да построят стена между нас,
ние знаем, че няма да успеят.

Не ги пускай.
Сега, сега,
Сега, ей сега...






Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pegas08 - Силно,
23.09.2010 21:07
много силно!
Хареса ми определението за независимостта!
цитирай
2. lotos16 - ...
23.09.2010 21:43
Знам, колко ти е трудно и обидно, какво да се прави, живеем в абсурдно време, както винаги, връзките са най-важното качество. Минала съм и аз през подобни ситуации, и в момента чувствам безсилна ярост, че човек и професионалист като теб е поставен на колене. Бих искала да мога да ти дам кураж и надежда, но надеждата ще нахрани ли децата ти? Дано съдбата ти се промени към по-добро.
цитирай
3. sestra - pegas08, много ми беше трудно да напиша това -
23.09.2010 22:00
някаква извадка от последните ми лични впечатления.
цитирай
4. sestra - Павлинче, недей да се гневиш заради мен.
23.09.2010 22:09
Ценя искреното ти приятелство, макар тук да не търся ни най-малко съчувствие. Тези факти могат да бъдат поучителни за много хора, затова ги споделям. Иначе вярвам в това напред както в песента :))
цитирай
5. aqualia - ... дано гордият ти дух успее!
26.09.2010 05:11
... дано гордият ти дух успее!
Ти не може да си на колене!
Поздрави!
цитирай
6. sestra - aqualia, дано,
26.09.2010 14:28
все нещо успява в нас, ако следваме пътя си. Правя това, което мога. Благодаря ти, светло да ти е!
цитирай
7. willa - `
26.09.2010 23:02
целувам те!:)
цитирай
8. aqualia - sestra, нека е светло и за теб! :)
26.09.2010 23:58
sestra, нека е светло и за теб! :)
цитирай
9. makont - И при мен е така, не страдай,
28.09.2010 10:54
не веднъж ми се е случвало, да създадеш нещо, като си дал всички от себе си, и когато надигнат главица, точно теб да те отстранят. И аз сега си работя от вкъщи и се надявам някой най-после да разбере, че има нужда от моя опит, от моите знания и е грехота всичко това да се похабява. Но важното е да не се пада духом, да няма да могат да построят стената, сигурна съм. Ние сме хора жилави и горди, освен това имаме много приятели, които имат нужда от нас. Хубав ден и кошница усмивки от мен!
цитирай
10. sestra - willa, и аз :)
28.09.2010 19:45
makont, не го страдам това, минало е. Но не искам вече да го мисля, затова споделям. По-лошото е, че така унищожават идеята за конкретната работа, правят я непотребна, а после ще кажат "Това не работи, виновна е системата" Сигурна съм, че идва доброто време и приятелите ще се научат да се подкрепят. Благодаря за кошницата с усмивки, изпращам ти от моите :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578052
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031