Танц по котешки....
(...или за какво си мислела една котка Някъде си)

„Горещо е”
Помисли котката
Не искам да изсъхвам
Под лъчи
Да се превръщам в прах
И облаци
Когато музика
В душата ми звучи

Ще поиграя малко
На претегляне
На сривове
И огнени зари
На мълчаливо скитащо
Изгубване
Във лабиринт
Със каменни следи

А със опашката
Ще уловя мечтата си
Погалвайки я
С тръпнеща тъга
А после пак прегърнала
Съдбата си
От нишките и
Път ще изтъка

От покрива ще скоча
С финт във храстите
А тях ще видя
С форма на небе
Сглобила най-накрая с усет
Частите
Ще затанцува
Моето сърце

Cats Musical - Memory
http://www.youtube.com/watch?v=4-L6rEm0rnY
_____________________________________
Систър,
да сме си котки, а? :))
Прегръщам те,

Ели

пп : Все по-малко време ми остава за игри,
дано е само период а не трайна тенденция...
Ще пиша като изляза от болницата!...

само, че за нея няма "ще". Затова е безупречен ловец. Това тук е само мое съждение. Нямам работно място и често ми се налага да седя на някоя пейка в квартала, където работя, с кафе до мен и постоянно наблюдавам какво става наоколо, а ми е хубаво сега да чета и твоята версия. Само не разбирам - каква болница? Пиши как си...и надявам се да си в безопасност.

поздрав.

Систър,
аз разбрах! Спок! Пиша мейл, че работата яко се обърка днес... :(
Прегръдки,

Ели

достигнала е съвършенството. Доставя си храна под формата на игра. Колко от нас го могат, имам впредвид, това, което е необходимата работа да доставя и удоволствие. Усмивки Стани!

Еее, шегичка. Не мога да достигна котешкото внимание за да съм ловец като нея :)

Не мисля, че мога да добавя нещо към тълкуването ти :)