Да се превърнеш в зрял човек не е задължително. Може и въобще да не e нужно. Тъжно е да се види как лесно губим детския си облик, прехласнати по нещо чуждо, кооето искаме да имаме. Изглежда хората искат да имат някакво видообразие на бит, което са си харесали, забравяйки своето. А трябва да се има предвид, че твоят образ, твоето лице и твоят начин, те винаги са детски. Родено, за да изиграеш себе си така, както котката не спира да играе и когато е вече стара. Лишаване от същността и гонитби на несвойствена цел. Кому е нужно? По-еднакви ли да ставаме? Та ние сме еднакви. Еднакво живи и все така еднакво на пътя.
Стандартите не са потвърдени, нормите са безсмислени, краят е все така отворен, зее изходът, мъгла е отвъд.
В крайна сметка не учим за да влезем в нормата, а за да излезем чрез нея. Тъжно ли? Ще видим.

и аз се питам, стараейки се да отговарям на изискванията...възрастни, пфу! Весело, колкото успяваме да се изплъзнем.
Зрял като определение граничи с гнил...Зелена, зелена;)


Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
Препасана със тъмна сянка,
бленува бледа на балкона,
зелена плът, коса зелена...

Действително тъжно е, когато нормите налагат да пренепрегнем детското си начало. Затова предпочитам просто да си играя на по-възрастен :)
Vivere est ludere (да живееш е да играеш)... пффф, току-що ми хрумна (не е оригинално, но пък звучи като сентенция, а тях ги имат за много мъдри :P)

изплъзваме се и пускаме зелени филизи до края, каквото и да означава думата край. Хубав стих, и мирише... на зелено :)

Те наистина са мъдри и упадъкът на Римската империя, за който знаем толкова много няма как да заличи многократно по-дълготрайния и разцвет.

Трудно се изнизваме от нормата... учим и заставаме на ръба с възторг- насреща ни обаче е застанала отново - Тя!
Виж, ако е любопитно за теб, какво ми изникна в главата докато четях мислите ти!
- http://www.youtube.com/watch?v=yHV04eSGzAA -
...обичам цветните копчета!:))

която съм добавила горе, нещо подобно донякъде. Обичам неочаквани композиции. И аз все ги събирам, събирам шарени стари копчета, а все загубени тук и там :)

Защото ако не остареем на всички нива , ще се получи дисбаланс. Дори котката с годините започва да играе с по - забавени движения и не обръща внимание на топките прежда, по които е тичала любопитно като малко коте. Но изречението много ми хареса, както и размислите ти .
" Родено, за да изиграеш себе си така, както котката не спира да играе и когато е вече стара."

Човечеството се увеличава лавинообразно, човешкият живот също. Ще го кажа така - баланс нямаше още когато се бях родила :) Светът на големите се клатеше на глинени крачета още тогава и кой знае колко много преди това.

се люлее докато прохожда, а в различни моменти от живота си прохождаме на различни нива ... Дечковци сме, докато сме живи :)

виждам бебето в него :)

Напълно съм съгласна с написаното от теб, толкова е лесно да си останеш дете. Тази възторженост на възприятията не може да се изгуби, ако си истински човек. Най-много ме е боляло, обаче, когато хора, които са си повярвали, че са много големи, приемат това за инфантилност. Тъжно. Аз обаче ти изпращам усмивки и по детски те каня да продължим да играем, възторжено и наивно, дори инфантилно, но да сме щастливи.

за инфантилността. Тя е само когато прекалено започнем да си вярваме за каквото и да е. Нормално е децата да реагират по един, големите - по малко по-различен начин, но ако запазват силата на възприятие, както точно казваш, техните реакции, мисли и чувства биха били далеч по-сложни, богати, умни и прозорливи, отколкото тези, които предлага която и да е схема-норма.

Не изпускай гледки
пътьом забелязани
че всеки малък миг ще трябва
за пъзела последен