Може да се каже, че съм зависима от музиката и не пропускам да добавя подходяща или не във всеки постинг. Не съм сигурна, че ако имам нужната техника и се опитам да си запиша нещо авторско, би се получило...:) не съм сигурна, казвам. Не съм Леонардо да Винчи - художник, скулптор, архитект, естествоизпитател, инженер, поет, философ и изтъкнат музикант, затова обичам да споделям чужди прекрасни творения.
В следващи постинги, живот и здраве, ще се занимавам с кино. С гения на Фасбиндер, понеже виждам, че един от първите му филми с негово участие в главна роля не предизвика никакво движение в предходната публикация. Някои дори онемяха пред името Фасбиндер, от що ли, да не би от това, че е умрял при жалки обстоятелства в предполагаема срамна оргия или пък защото е култово име сред познавачите и в частност сред снобарията. Никой не ми каза, че иска да го види по-късно дори. Верно, че филмът е много експериментален, недодялан външно и труден за гледане, но това е все пак той, Фасбиндер, превърнал се в късните си филми в неподражаем хиперреалист-символист или не знам как там решават да го наричат ерудитите. Не знам, недоумявам, затова ще се задълбоча в темата. И без това си е моя от много време.

И за да съм почтителна, добавям откъс от книга, която преди много време ми предложиха да прочета, а отказах лекомислено, недалновидно и ахмашки, за да роня горчиво разочаровани сълзи в реки, потоци, вливащи се в морета поетична боза (правя я по моя авторска рецепта, гарантирано качество ;))

"-Бедни ми Флетч! Не вярвай на своите очи! Те виждат само прегради. Да гледаш - значи да разбираш, осъзнай това, което вече знаеш и ще се научиш да летиш."                  "Джонатан Ливингстън Чайката"
                   Ричард Бах


 

Знаеш ли колко обичам , тази книга - много а дори не съм я изчела цялата ...достатъчни са ми трохите , но вкусните за мен трохи!

Хубаво би било за Фасбидер , по Фасбиндеровски!
Поздрави от мен и най- добри неща от мен! :))

силна храна е тази книга. По Фасбиндровски го разбирам работохолишки какъвто е бил той. Ами не е лоша идея. Освен работата само любовта прави човека щастлив, но втората от време-навреме, а първата - постоянно :) И от мен към теб също, поздрави и пожелания за най-хубави неща.

С удоволствие прочетох поста докато си пия сутрешното съботно кафе, сестричка!
Чувала съм за Фасбиндер и с интерес и любопитство очаквам разказът за него...
Звучи ми като нещо различно, което би ме провокирало да мисля... като филмите, които съм гледала преди години във филмотечното кино в София или в домът на киното... Още се сещам как и трите пъти, в които съм ходила да гледам "Криле на желанието" в домът на киното, в различни периоди от студентските години, се наложи да стоя седнала с приятелките ми на пътеката до седалките, защото залата беше фул!
Усмихнати почивни дни, прегръдки и благодаря за подкрепата!:)

Само вметвам - > вчера се оказа, че в нашата ситуация се касае до някакъв уникален случай, за какъвто професорката е чувала преди 15 години. По странен начин ние знаем отпреди време за въпросния случай, просто дойде момента да научим подробностите...
Вървим по пътя с вяра! Стискам палци всичко при теб да е наред, а ако има изпитания, то да имаш достатъчната сила за тяхното преодоляване!

С обич,
Ели

това е голяма радост, а също и логично, специални хора - специални случаи и неизразимата намеса на бог или математиката или тоталната хармония, както искаш, така го наречи. Нека бъде силна светлината по пътя ви! За Фасбиндер и в момента събирам материал, интервюта, ще си припомня филмите, понеже преди живеех с тях буквално, а днес съм ги позабравила. А и той е нещо като недокоснат кладенец всеки път, когато се приближиш до него. "Криле на желанието" на Вендерс, отново немската вълна. Прегръдка за теб!