Виждали ли сте очи на котка преди да роди? Приличат на панички, пълни с ужас, препълнени до горе и готови да се разплискат в следващия миг. От такива очи гледат мирозданието и  хаосът и неясно е  кое кое е. Към всеки гледа като с някаква глуха надежда, но се готви  и да те разкъса с малките си остри нокти и зъби. Сама разкъсвана между двете крайни състояния, тя съхранява условията, в които ще се родят децата и в  остра психическа възбуда и неспирно дебнещо изтощение.  Очите пред лицето на живота и на границата със смъртта са нейните очи и тези, с които я виждаме едновременно. Мистичен страх ме обзе, докато минавах край нея тази сутрин. Понякога поглеждам хора и животни и ми се доплаква от това, което виждам. Не е нищо  във външия вид, просто усещане за жестове, казани думи и моментни състояния. Не беше такъв случаят. Това същество държеше юздите на вселената. Погледах я, тя улови моето същество във въздуха и машинално се насочи към мен.Отминах я. Не се обърнах, за да видя как продължава болезнения зиг-заг. Дано някакъв крехък уют е обгърнал мъничкото и тяло след това.
  После си мислих за това как все учим децата си да избягват опасности. Докато растат, им даваме огромен и най-често неподреден арсенал от умения, за да  се предпазват от земята, на която стоят, от животните, растенията или  другите хора, давайки им кухата убеденост, че могат да бъдат неуязвими. Постепенно затваряме очите им за страшната приказка, случваща се наоколо. А в нея неуязвим е само мъртвият. До края на живота си всеки от нас има достатъчно време да си играе на криеница със  скелетите, периодично изскачащи от собствения гардероб. Какво друго ни остава.

спомням си първия път, беше се качила на леглото и избутала ръката ми така, че да си направи място, а после дискретно мъркаше в ухото ми да се събудя. Такова доверие ми имаше. Само по едно време се вкопчи в дланта ми, но всичко нататък мина отлично. За съжаление после разрушиха къщата и тя изчезна. И вероятно заради прекаленото си доверие, което бях й внушила, е станала жертва.

Може би ни остава..да живеем просто живота си леко,спокойно и лежерно...А от гардероба да излиза каквото и да е..Често уроците научени от родителите... са нищо в сравнение това,което следва в реалния живот,така че няма уроци,има само преминаване през!
Така го виждам аз...:)

В къщи живее една съвсем млада, а тази е много особена непозната от улицата, която беше наистина само очи.

Спокойно или не, леко или не, живеенето е тайнствено нещо, трябва да се наблюдава.

"Държи юздите на Вселената"... Невероятно преживяване си имала! И очите на започваща да ражда жена също са много интересни, но не ни се случва да ги виждаме на улицата... Поздрави!:)

имам някакви срещи с нетипичното без да ги търся, а и това си помислих, че вероятно очите на всички раждащи са същите :) Поздрав и от мен :)

отпреди четиридесетина дни... Много силно го преживях - имам предвид духовно - но да ти кажа честно, от постинга ти изведнъж осъзнах, че само заради това, което е преживяла майка ни, когато ни е "пускала да живеем", си струва да сме щастливи и да ценим това живеене...Благодаря ти!

Беше много странно - когато моето дете преживя това, каза "Какво е преживяла мама заради нас", беше и странно и стоплящо. Добро утро, magictarot, ще мисля за теб :)

За теб тези очи са предизвикали редица философски разсъждения, безспорни истини. Ас изживях раждането с котето. Представих си болката и безпомощността, ако нещо се случи и не е наред. Колко са силни тези създания. Хубав петък и усмивки от мен!

не е възможно понякога да откликнеш на нечия болка, пък и тя изглеждаше така решена, внушаваше огромен респект... Дано са добре.