Три стихотворения от Емили Дикинсън в памет на К.П., една година след смъртта му. 


Тоя свят не е заключение.
Веригата почва - оттук -
невидима - като музика -
но сигурна - като звук.
Тя сочи - и тя обърква -
философиите мълчат.
През гатанката накрая -
мъдростта търси път.
Не я отгатват учените -
ще я съзреш едвам,
когато презреш - потомствата -
и се разпънеш сам.

***

 След сто години - мястото - 
забравя се - най-подир.
Агонията е преминала -
във неподвижен мир.

Бурени тържествуват -
и сричат чужденци -
самотният правопис
на древни мъртъвци.

Но летните ветрове
връщат някои неща.
Инстинктът вдига ключа -
изпуснат от паметта.

***

От всичките създадени души -
аз си избрах една -
когато от духа се рони разумът -
и е излишна всяка хитрина -

когато днешният - и миналият ден -
стоят отделно - всеки сам -
и тази кратка драма на плътта -
е като пясък - разпилян -

когато фигурите идват - в царствен ред -
и през мъглите някой е дълбал.
Вижте тоз атом - който предпочетох
пред пластовете земна кал!

 

Но летните ветрове
връщат някои неща.
Инстинктът вдига ключа
изпуснат от паметта.


купих си преди две години едно чудесно издание с нейните стихове и писма, на изд."Захарий Стоянов", напоследък по-трудно си купувам книги

А стиховете и са сред книгите, които постоянно препрочитам :)

Благодаря ти за тях, сестра!
А К.П. - да не е Константин Павлов?..
/извинявам се з въпроса, ако не е уместен, ама пусто любопитство :)/

радвам се, че ти допадат тези стихове така, както на мен. Инициалите са на покоен близък приятел, чието име не намирам уместно да публикувам по никаква причина. Няма проблем, че си попитала, миличка :) А връзката, която случайно правиш между Е.Дикинсън и К. Павлов е интересна. Просто никога не ми е хрумвало да ги сравнявам, а може да се окаже интересно. Благодаря ти :)

музикално изпълнение. Тази група няма празно!