Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2009 21:26 - Следслънчево
Автор: sestra Категория: Изкуство   
Прочетен: 2767 Коментари: 16 Гласове:
9

Последна промяна: 12.12.2009 21:43


image


 Прогнил е пода на мойто детство,
отдавна пропукан е
и само стъпчица невнимателна,
за да пропадна в избата.

Стопиха се като захар моите бабички,
оглушаха им къщите
и няма сега кой в поличката
да ми сипе ябълки.

А питката от слънце се търкулнала
и се загуби...
Пръстта разравям - в браздата няма я,
земята е топла
и тъмна е.

                                                                     снимка  Т. Лукова
 







Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eliana - много живо
27.11.2009 21:48
все още...и много хубаво! *
цитирай
2. sestra - Благодаря ти,
27.11.2009 21:50
все още се колебая за снимката, която искам да добавя :)))
цитирай
3. eliana - без колебание - на точното място :) е .
27.11.2009 22:15
sestra написа:
все още се колебая за снимката, която искам да добавя :)))

цитирай
4. анонимен - със стъпки внимателни пристъ...
27.11.2009 23:54
със стъпки внимателни
пристъпваме по топлата пръст
след своето детство...
:)))
цитирай
5. martiniki - ehhh
28.11.2009 00:01
Стопиха се като захар моите бабички,
оглушаха им къщите...

такава къща и аз имам, без баба и без мушкатата по цялата ограда, и без гълчавата и катмите в летните утра...само с прашна табелка образцов дом и пропукан гръб...
цитирай
6. sestra - tit,
28.11.2009 12:04
твоята мисъл е като електричество, радвам се като идваш :)
цитирай
7. sestra - martiniki,
28.11.2009 12:09
и с теб споделянето ми е празник. Нищо не мога да сравня с жените от детството ми, а като каза катми, не мога да забравя и една баба от Казанлък. Тя ми устрои веднъж неделно утро на двора с катми на сач, мисля се казваше този железен уред. Светло ми е от тия спомени... :)
цитирай
8. ikra - Ах, ах..... много разчувстващо!!!
28.11.2009 15:38
Връща ни в сладките, незабравими и бурни години прекарани на село! Ала селата вече не са онова, което бяха преди. Там е пусто, безлюдно и мрачно....
Защо ли е така и към кого ли да отправим вина?
Защо сме принудени да живеем както сега,
без радост и без да срещаме засмени лица?
Да, селата могат да ни дадат много неща,
повечето от тях са неща, които желаят нашите сърца!

Поздрави сестра, за прекрасната тема и за това че ни хвърли в размисли, но мисля че ще пропусна страстите. Приятен ден! :)


цитирай
9. sestra - ikra,
28.11.2009 15:46
не разбрах за кои страсти тук стана дума... да се върна на началото - не отправям вина, дошла ми е наум някаква ретроспекция, а селата... да, те са голямата загуба на Българите. Благодаря ти за коментара и щастлив празник отново! :)))
цитирай
10. martiniki - и с теб споделянето ми е празник. ...
28.11.2009 18:51
sestra написа:
и с теб споделянето ми е празник. Нищо не мога да сравня с жените от детството ми, а като каза катми, не мога да забравя и една баба от Казанлък. Тя ми устрои веднъж неделно утро на двора с катми на сач, мисля се казваше този железен уред. Светло ми е от тия спомени... :)


бабите ми са най-добрите хора, които познавах, които имах, отдавна ги няма, но това, което остана у мен от тази тяхна обич е богатство...
катми на сач, върху перустия в двора баба ми правеше редовно, но си отиде много рано, вече 25 години оттогава, била съм на годините на децата си, когато я изпратихме - вчера месих до полунощ нейната мазна пита, с годините реставрирам образа и чрез това, което тя правеше, в което влагаше душата си - рачел правих за първи път това лято, нейния рачел беше приказка
цитирай
11. elpidaa - "Стопиха се като захар моите ...
28.11.2009 19:05
"Стопиха се като захар моите бабички"
- нямам думи, зашото...вчера си отиде моята баба, другата преди няколко години.
сякаш не искам да й (им) напиша все още нещо...защото ще е като сбогом, а аз не искам д аго казвам! не искам!
тии ме срази със стиха си! докосно ме толкова дълбоко!!!
и....може би съм готова..., може би....
но дали да повярвам...?!
благодаря ти!
>>>
моите баби...също бяха невероятни жени! винаги ще ги обичам!
цитирай
12. sestra - elpidaa
28.11.2009 19:47
трудно ми е да говоря... това преживяване, когато стиховете ти докосват, ти го познаваш, неописуемо е, а сега се смесват толкова чувства наведнъж с твоята загуба... Не можех да повярвам много години, така постепенно наистина пораснах, и след смъртта си тя /те двете/ сякаш се грижеха за мен. Благодаря ти и аз!

цитирай
13. sestra - martiniki,
28.11.2009 19:50
... перустия, да! Също като теб храната, която готвя е постоянно начин да си спомня за бабите ми... Благодаря ти за всичко казано!
цитирай
14. elpidaa - трудно ми е да говоря. . . това пре...
30.11.2009 05:27
sestra написа:
трудно ми е да говоря... това преживяване, когато стиховете ти докосват, ти го познаваш, неописуемо е, а сега се смесват толкова чувства наведнъж с твоята загуба... Не можех да повярвам много години, така постепенно наистина пораснах, и след смъртта си тя /те двете/ сякаш се грижеха за мен. Благодаря ти и аз!



да, знам какво е! и...още ведъж ти благодаря, защото...едва ли е съвпадение, че точно вчера видях стиха ти и че си го публикувала на 27-ми.
на мен също ми беше трудно да говоря (да ти пиша), и сега дори ми е.
днес бях на църква. мисля, че и моята се грижи за мен, сега и другата. обичам ги и винаги ще ми липсват.
ще идвам честичко при теб, може ли?
цитирай
15. sestra - elpidaa,
30.11.2009 08:07
радвам се, че ще идваш :)))
цитирай
16. mimayordanova - Колко е истински стиха!. . . И оби...
26.12.2009 00:16
Колко е истински стиха!... И обичта, и болката... И коментарите са толкова истински... Като едно голямо семейство. Или съседи... Ееееее, такова усещане за близост в чужбина НЯМА!... Добре че се връщам... Как ми липсва всичко това!!!!!!!!!........
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578056
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031