Постинг
27.11.2009 21:26 -
Следслънчево
Автор: sestra
Категория: Изкуство
Прочетен: 2767 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2009 21:43
Прочетен: 2767 Коментари: 16 Гласове:
9
Последна промяна: 12.12.2009 21:43
Прогнил е пода на мойто детство,
отдавна пропукан е
и само стъпчица невнимателна,
за да пропадна в избата.
Стопиха се като захар моите бабички,
оглушаха им къщите
и няма сега кой в поличката
да ми сипе ябълки.
А питката от слънце се търкулнала
и се загуби...
Пръстта разравям - в браздата няма я,
земята е топла
и тъмна е.
снимка Т. Лукова
все още...и много хубаво! *
цитирайвсе още се колебая за снимката, която искам да добавя :)))
цитирайsestra написа:
все още се колебая за снимката, която искам да добавя :)))
4.
анонимен -
със стъпки внимателни
пристъ...
27.11.2009 23:54
27.11.2009 23:54
със стъпки внимателни
пристъпваме по топлата пръст
след своето детство...
:)))
цитирайпристъпваме по топлата пръст
след своето детство...
:)))
Стопиха се като захар моите бабички,
оглушаха им къщите...
такава къща и аз имам, без баба и без мушкатата по цялата ограда, и без гълчавата и катмите в летните утра...само с прашна табелка образцов дом и пропукан гръб...
цитирайоглушаха им къщите...
такава къща и аз имам, без баба и без мушкатата по цялата ограда, и без гълчавата и катмите в летните утра...само с прашна табелка образцов дом и пропукан гръб...
твоята мисъл е като електричество, радвам се като идваш :)
цитирайи с теб споделянето ми е празник. Нищо не мога да сравня с жените от детството ми, а като каза катми, не мога да забравя и една баба от Казанлък. Тя ми устрои веднъж неделно утро на двора с катми на сач, мисля се казваше този железен уред. Светло ми е от тия спомени... :)
цитирайВръща ни в сладките, незабравими и бурни години прекарани на село! Ала селата вече не са онова, което бяха преди. Там е пусто, безлюдно и мрачно....
Защо ли е така и към кого ли да отправим вина?
Защо сме принудени да живеем както сега,
без радост и без да срещаме засмени лица?
Да, селата могат да ни дадат много неща,
повечето от тях са неща, които желаят нашите сърца!
Поздрави сестра, за прекрасната тема и за това че ни хвърли в размисли, но мисля че ще пропусна страстите. Приятен ден! :)
цитирайЗащо ли е така и към кого ли да отправим вина?
Защо сме принудени да живеем както сега,
без радост и без да срещаме засмени лица?
Да, селата могат да ни дадат много неща,
повечето от тях са неща, които желаят нашите сърца!
Поздрави сестра, за прекрасната тема и за това че ни хвърли в размисли, но мисля че ще пропусна страстите. Приятен ден! :)
не разбрах за кои страсти тук стана дума... да се върна на началото - не отправям вина, дошла ми е наум някаква ретроспекция, а селата... да, те са голямата загуба на Българите. Благодаря ти за коментара и щастлив празник отново! :)))
цитирайsestra написа:
и с теб споделянето ми е празник. Нищо не мога да сравня с жените от детството ми, а като каза катми, не мога да забравя и една баба от Казанлък. Тя ми устрои веднъж неделно утро на двора с катми на сач, мисля се казваше този железен уред. Светло ми е от тия спомени... :)
бабите ми са най-добрите хора, които познавах, които имах, отдавна ги няма, но това, което остана у мен от тази тяхна обич е богатство...
катми на сач, върху перустия в двора баба ми правеше редовно, но си отиде много рано, вече 25 години оттогава, била съм на годините на децата си, когато я изпратихме - вчера месих до полунощ нейната мазна пита, с годините реставрирам образа и чрез това, което тя правеше, в което влагаше душата си - рачел правих за първи път това лято, нейния рачел беше приказка
11.
elpidaa -
"Стопиха се като захар моите ...
28.11.2009 19:05
28.11.2009 19:05
"Стопиха се като захар моите бабички"
- нямам думи, зашото...вчера си отиде моята баба, другата преди няколко години.
сякаш не искам да й (им) напиша все още нещо...защото ще е като сбогом, а аз не искам д аго казвам! не искам!
тии ме срази със стиха си! докосно ме толкова дълбоко!!!
и....може би съм готова..., може би....
но дали да повярвам...?!
благодаря ти!
>>>
моите баби...също бяха невероятни жени! винаги ще ги обичам!
цитирай- нямам думи, зашото...вчера си отиде моята баба, другата преди няколко години.
сякаш не искам да й (им) напиша все още нещо...защото ще е като сбогом, а аз не искам д аго казвам! не искам!
тии ме срази със стиха си! докосно ме толкова дълбоко!!!
и....може би съм готова..., може би....
но дали да повярвам...?!
благодаря ти!
>>>
моите баби...също бяха невероятни жени! винаги ще ги обичам!
трудно ми е да говоря... това преживяване, когато стиховете ти докосват, ти го познаваш, неописуемо е, а сега се смесват толкова чувства наведнъж с твоята загуба... Не можех да повярвам много години, така постепенно наистина пораснах, и след смъртта си тя /те двете/ сякаш се грижеха за мен. Благодаря ти и аз!
цитирай... перустия, да! Също като теб храната, която готвя е постоянно начин да си спомня за бабите ми... Благодаря ти за всичко казано!
цитирай
14.
elpidaa -
трудно ми е да говоря. . . това пре...
30.11.2009 05:27
30.11.2009 05:27
sestra написа:
трудно ми е да говоря... това преживяване, когато стиховете ти докосват, ти го познаваш, неописуемо е, а сега се смесват толкова чувства наведнъж с твоята загуба... Не можех да повярвам много години, така постепенно наистина пораснах, и след смъртта си тя /те двете/ сякаш се грижеха за мен. Благодаря ти и аз!
да, знам какво е! и...още ведъж ти благодаря, защото...едва ли е съвпадение, че точно вчера видях стиха ти и че си го публикувала на 27-ми.
на мен също ми беше трудно да говоря (да ти пиша), и сега дори ми е.
днес бях на църква. мисля, че и моята се грижи за мен, сега и другата. обичам ги и винаги ще ми липсват.
ще идвам честичко при теб, може ли?
радвам се, че ще идваш :)))
цитирайКолко е истински стиха!... И обичта, и болката... И коментарите са толкова истински... Като едно голямо семейство. Или съседи... Ееееее, такова усещане за близост в чужбина НЯМА!... Добре че се връщам... Как ми липсва всичко това!!!!!!!!!........
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric