... което съм си сложила на аватара не е мъниче. Тя е моята обожавана бобтейлка Марта,която сега не е при нас,заради внуците ни,но добре се чувства ,за щастие при майка ми.
Все пак ми липсва много. Стихчето по-долу го написах в памет на по-старото ни куче Аксел,което за жалост вече го няма.  
 Случиха се неща,заради които се сещам да вметна,че дали кучето ще е агресивно или не зависи и от породата, и от възпитанието. Особено важно е това,че куче,отгледано от човек много силно преживява раздялата с него. А много хора с лека ръка изхвърлят вече пораснали кученца,когато не са така милички и лесни за съжителство след съзряването си. 
 Има и хора,които дресират кучетата да са зли и агресивни,това им харесва,а после не могат да се справят със злия им характер. Има и по-агресивни породи. Бобтейл не е от тях.Това са кучета,които определено проявяват търпение към деца,а понякога са дори самопожертвователни,охраняват ги,сигнализират за опасности. Другото име на породата е Староанглийска овчарка и то изразява най-точно техния характер. Умни и работливи, игриви и леко своенравни,но винаги добронамерени.Гледат се трудно,защото с дългата си фина козина постоянно се нуждаят от ресане и почистване. Това се отнася и за жилището, а само в двор ми е трудно да си ги представя. Но може би съм пристрастна. Нашата Марта не е имала деца и мисля,че и е малко късничко вече да има. Ето я.



   Да ни е жива и здрава и тя,миличката  


Разходките ми с кучето ми липсват
 С небето да се гледам без посредник,
тревите,моите сестри да пеят
и да ми шушнат тайни,ако си поискат.
Понякога да ровя с длан в земята
и рохкавата пръст да ми зашепва
за някакви отминали истории,
които само тук все още помнят.
Сега за мен това е свършило,
че можех да съм жива чрез посланик,
защото кучето ми  ме напусна.
Била съм му приятел-инквизитор
и неговата връзка със земята
прекъсвала съм без да питам.
Сега изгарям в себе си нераздвоена,
покой редува се със всеки кръг на ада,
но някак си не мога да го чакам...
И само в болките научих се да се познавам

Разходките ми с кучето ми липсват...

Изглежда доста артистична!:)

Специална е.

боже,как ти завидях!!много харесвам бобтейли.обаче имам горе-долу сто котки ангорски и обикновени..нямам място и време за куче..аххххх

Толкова много? Как се отглеждат около 100 котки? А иначе бобтейлите не са големи врагове на котките,могат да съжителстват,но породата е рядка. Наистина съжалявам,че не успяхме да и осигурим потомство...