Избрах това двусмислено заглавие въпреки моята категорична позиция по този назряващ казус,за да попитам тук: Имате ли мнение за мястото на изкуството в общия ни бит? Какво е според вас творчеството за всеки от нас? По какво бихте различили истинския творец,независимо колко е провокативен от незначителния? И посредством какви ваши преживявания сте оформили своя художествен вкус?









http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157159&srcpos=9

Не познавам творчеството на Черни, за да му давам оценки. Освен прочутите му "кенефи", за които не мога да го съдя - не знам нищо за него.
Един друг пловдивчанин - блогърствуващ и в блог.бг -
е направил едно обръщение, под което се подписвам и аз:

Уважаеми г-н Черни,

Моля приемете нашите извинения за крайно безкултурната и срамна постъпка на кмета на Пловдив. Този човек не само че съвсем не разбира от изкуство, но и е предприел тези стъпки само и само за да се хареса на най-необразованите и безкултурни избиратели с нескривана предизборна цел. За щастие такива хора не са мнозинство в нашия хилядолетен и богат на културни традиции град.

Такива псевдопатриоти като г-н Кмета няма как да осъзнаят, че с поведението си не само рушат имиджа на България пред културния свят, но и по най-категоричен начин илюстрират верността на Вашата метафора, която представихте на инсталацията в Брюксел. Преценките на невежите и безкултурните по отношение на изкуството само илюстрират, че изкуството е жизненонеобходимо за човечеството; понеже то е най-безпощаден воин във вечната битка с простотията, малокултурието и духовната нищета.

Приемете моите извинения като гражданин на Пловдив, а чрез това писмо приемете и извиненията на моите съграждани, които мислят като мен – и се срамуват като мен.

С уважение: Ангел Грънчаров, философ, писател

присъединявам се към красноречивите му думи.

Има някои неща печелят ме веднага и ако съумеят да задържат, по-дълго вниманието ми: ценя ги, независимо от общото отношение спрямо тях. Изглежда ме удрят в подсъзнателното, но сковават ме за миг: не е точно преклонение, което изпитвам. Даже е близко до ужаса, защото има усещане за някаква свръх-реалност, свръхестественост, а в същото време обикновено ги чувствам близки до бита и изживяванията си. Обхваща ме и в първия момент някакво чувство за безсилие, чувствам се малък, после се опомням.

Има и обаче много страни от изкуството, които не разбирам. Даже се чудя: що за изкуство е това, но от детството си имам опит. Неща които ми са се стрували пълни глупости, след време започвам да разбирам. Сега, знам, че съм некомпетенен в много области на изкуството и някак не мога в тях да отрека нищо.

По принцип, падам си по експериментите, по пърформансите, в повечето случаи са си артистични лудости или както една виртуална приятелка навремето беше казала за шегата ми, че искам някой ден с кожата ми да бъде подвързана моя книга: "артистични изгъзици" в повечето случаи пърформансите са си точно това, но пък именно в това има нещо много свежарско, защото разбива стереотипите или поне е опит за разбиване на стереотип, излага и предлага произведението на изкуството по нов начин и току - виж и човек, като мен който не разбира много, намерил нещо привлекателно.

Толкова въпроси си задала, че опитам ли се поне малко сериозно да ти отговоря до утре трябва да пиша...

Поздрави.

за тези отговори. В тях са много от причините ми да задам въпросите си.Едната е за мястото на изкуствата в нашето общо образование,например.Друга - културата на общуване,която се придобива именно чрез толерантност към изкуството,което в една или друга степен смятам,че е с провокативна същност.При Д.Черни са инсталации,а твоята идея,макар и плашеща все пак/добре,че е шега/ си е идея за пърформанс.