Постинг
21.08.2014 12:14 -
Всеки от нас разпечатва различни пратки от една и съща история
Автор: sestra
Категория: История
Прочетен: 3028 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2015 18:52
Прочетен: 3028 Коментари: 12 Гласове:
24
Последна промяна: 22.08.2015 18:52
21.08.68
Ние сме такива, каквито сме по много стечения на обстоятелствата. На този мрачен исторически ден пазя детски спомен за танкове в дълга колона по пътя, които за първи път видях като в съветски филм, само, че във филмите така показваха нахлуването на фашистите, с безкрайна борова гора от двете страни. Те се движеха в посока обратна на нашата, а аз и моите родители си тръгвахме от Чехия след една прекрасна седмица в Прага в семейството на Иржи и Ирина и трите им момчета, много по-големи от мен. Тя бе галеристка, Иржи мисля инженер и се бяха запознали с моите родители предната година в Сарафово, където по това време Плевенският театър поддържаше нещо, което ние, всички деца по-късно с гордост наричахме лагера заради простите, тесни, дървени бараки, предназначени за обитаване и двора с бадеми, където изнасяхме представления, рисувахме, моделирахме фигурки от глината по брега или играехме на федербал. Всичко това по-късно, а в този ден преди години нашата малка семейна групичка и червената ни шкода бе спряна в страни от пътя, докато преминат танковете. Сестра ми не беше с нас, тъй като както и каза баща ми с лека усмивка, не и стигали килограмите да пътува. Сега знам, че не са ни пуснали цялото семейство, за да се върнем. От този ден помня настръхналите си родители в малката червена шкодичка, движеща се срещу танковете (тя си беше храбра кола) с всеки метър приближаваща границата и оставащите далеч назад няколко неповторими слънчеви дни в Прага с едно чешко семейство, което ми бе станало любимо и безкрайната редица танкове, бавно пълзяща в посока към тях. Чета Кундера и се връщам и връщам като безсънен скитник в онези дни да си досъбера спомените.
Ние сме такива, каквито сме по много стечения на обстоятелствата. На този мрачен исторически ден пазя детски спомен за танкове в дълга колона по пътя, които за първи път видях като в съветски филм, само, че във филмите така показваха нахлуването на фашистите, с безкрайна борова гора от двете страни. Те се движеха в посока обратна на нашата, а аз и моите родители си тръгвахме от Чехия след една прекрасна седмица в Прага в семейството на Иржи и Ирина и трите им момчета, много по-големи от мен. Тя бе галеристка, Иржи мисля инженер и се бяха запознали с моите родители предната година в Сарафово, където по това време Плевенският театър поддържаше нещо, което ние, всички деца по-късно с гордост наричахме лагера заради простите, тесни, дървени бараки, предназначени за обитаване и двора с бадеми, където изнасяхме представления, рисувахме, моделирахме фигурки от глината по брега или играехме на федербал. Всичко това по-късно, а в този ден преди години нашата малка семейна групичка и червената ни шкода бе спряна в страни от пътя, докато преминат танковете. Сестра ми не беше с нас, тъй като както и каза баща ми с лека усмивка, не и стигали килограмите да пътува. Сега знам, че не са ни пуснали цялото семейство, за да се върнем. От този ден помня настръхналите си родители в малката червена шкодичка, движеща се срещу танковете (тя си беше храбра кола) с всеки метър приближаваща границата и оставащите далеч назад няколко неповторими слънчеви дни в Прага с едно чешко семейство, което ми бе станало любимо и безкрайната редица танкове, бавно пълзяща в посока към тях. Чета Кундера и се връщам и връщам като безсънен скитник в онези дни да си досъбера спомените.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Оставили следи и у поколението млади войничета завинаги -
незабравими, невъзможни за разказване... спомени, които преследват
и бавно убиват. Думите, песента... върнаха ме години назад...
Тези дати не могат да бъдат забравени...
цитирайнезабравими, невъзможни за разказване... спомени, които преследват
и бавно убиват. Думите, песента... върнаха ме години назад...
Тези дати не могат да бъдат забравени...
Незабравимата Пражка пролет и мракът след нея!
Този мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
цитирайТози мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
Tова трябва да го прочетат повече хора ......
stela50 написа:
Оставили следи и у поколението млади войничета завинаги -
незабравими, невъзможни за разказване... спомени, които преследват
и бавно убиват. Думите, песента... върнаха ме години назад...
Тези дати не могат да бъдат забравени...
незабравими, невъзможни за разказване... спомени, които преследват
и бавно убиват. Думите, песента... върнаха ме години назад...
Тези дати не могат да бъдат забравени...
за което упорито ни набиваха в главите, че било "светло" дотолкова, че някои и днес все още се намират под тежестта на тази пропаганда.
karaiany написа:
Незабравимата Пражка пролет и мракът след нея!
Този мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
Този мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
е излязла от комунистическата си зараза. Опитали са се да направят с нея като с клетите бългри, но не би за щастие. Бог да пази и подкрепя днес светлия украински народ, истинските ни братя!
sherif написа:
Tова трябва да го прочетат повече хора ......
Tова трябва да го прочетат повече хора ......
Всеки от нас разпечатва различни пратки от една и съща история. Един неясен детски спомен.
sestra написа:
е излязла от комунистическата си зараза. Опитали са се да направят с нея като с клетите бългри, но не би за щастие. Бог да пази и подкрепя днес светлия украински народ, истинските ни братя!
karaiany написа:
Незабравимата Пражка пролет и мракът след нея!
Този мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
Този мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
е излязла от комунистическата си зараза. Опитали са се да направят с нея като с клетите бългри, но не би за щастие. Бог да пази и подкрепя днес светлия украински народ, истинските ни братя!
Няма сила, която може да спре жадните за свобода, както и няма сила, която неспирно да търси заробването на други! Проклятие е съдбата на вторите!!
karaiany написа:
Няма сила, която може да спре жадните за свобода, както и няма сила, която неспирно да търси заробването на други! Проклятие е съдбата на вторите!!
sestra написа:
е излязла от комунистическата си зараза. Опитали са се да направят с нея като с клетите бългри, но не би за щастие. Бог да пази и подкрепя днес светлия украински народ, истинските ни братя!
karaiany написа:
Незабравимата Пражка пролет и мракът след нея!
Този мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
Този мрак още тегне над Европа.
Украйна е в ума и сърцето ми днес!!
е излязла от комунистическата си зараза. Опитали са се да направят с нея като с клетите бългри, но не би за щастие. Бог да пази и подкрепя днес светлия украински народ, истинските ни братя!
Няма сила, която може да спре жадните за свобода, както и няма сила, която неспирно да търси заробването на други! Проклятие е съдбата на вторите!!
И добавям, че колкото по-дълго издевателстват вторите, толкова повече не искам да мисля за съдбата им.
още сме отровени Стани. Вече си мисля, че тази отрова ще се изчисти с поколенията. Те трябва да знаят, но не трябва да го усетят. Дано не го допуснем. Прегръдки!
цитирайmakont написа:
още сме отровени Стани. Вече си мисля, че тази отрова ще се изчисти с поколенията. Те трябва да знаят, но не трябва да го усетят. Дано не го допуснем. Прегръдки!
Ще ти дам личен пример: баща ми е опитал да премине гръцката граница по 9-ти с един свой приятел като момчета в опит д се спаси от репресии и пречки, които са му поставяли постоянно да не учи. Защото е учил в Американския колеж. Две години в лагери и после цял живот натиск от милиционери. Ние, децата му нищо от това не знаехме. Само дето в къщи царяха напрежение, нерви, тревоги и викахме, че баща ми е нервен. Трябваше ли да разбера причините на 30, когато е късно за детско формиране на психика? Тогава разбрах, той е криел от нас заради нашата безопасност, Бог да го прости, татко ми. Историята е сила, Мая, а преиначаването и - робство. Преиначиха историята на България, която децата трябваше да носят в сърцата си, както и ние като деца.
Когато ти стане приятелка, тогава усещаш скритото в нея. Трудно е да се опише. Тя е като сълза и като богатство...
цитирайbreeze написа:
Когато ти стане приятелка, тогава усещаш скритото в нея. Трудно е да се опише. Тя е като сълза и като богатство...
Благодаря ти.
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric