Имам нова  малка котка. Не, нямам. По-точно имах за малко, без да е искана, без да е чакана. Но преди това - малко за късмета. Моят прилича на лятна буря с гръмотевици, леки пристъпи на ужас примесени с истеричен смях и безкрайно наслаждаване на треви, дървета, плодове, птици и всякакви други твари, каквито можеш да се сетиш, а след това с дни възстановяване от изтощението на това приятно забавление. Това е символичната ми представа за късмета, животното е само едно събитие от снощи.
Та късметът никога не ме е глезил нито питал като всеки нормален късмет кога и как да ме споходи. Духне ли ми под опашката, точно така, идва с цялата възможна грубост и лоши маниери на невъзпитан момчурляк, веднага си отварям ушите и очите на четири, шест, осем, дванайсет посоки и цели едновременно. Иначе става лошо. Губя неща и случки, но добре, че не съм още главата си загубила. Докато намирам. Или съм била намирана.
Та намерих си котка. Не, не я намерих, тя ме намери. По-точно тя късмета си намери, тъй като бе забелязана от мен току пред моя дом, мяукаща неистово пред отсрещния вход. Изглеждаше изхвърлена по най-безмилостен начин на студа - малка, мърлява, тресяща се от студ и напълно непримирима със съдбата си. А съдбата и бе готова да я пусне надолу по сковаващия студ, гарниран с болезнен глад и някоя глутница също толкова онеправдани от съдбата кучета, но вече не толкова беззащитни. И съдбата на тая душа проговори в мислите ми. Предния ден говорихме с деца за доброто и за това как правенето на непоискано добро не е начин да сме добри, как може да създаде също толкова грижи, колкото и злото, което е решило да изкорени. "Ако сега дойде при мен, ще я взема." - прошепна съдбата и черната топчица с щръкнала опашчица пресече бързо уличката преди да затворя входната врата. Взех я. В къщи я показах на дъщеря ми, която нещо се сърдеше, че сме и пипали вещите докато не погледна към мен и това в ръцете ми. Лицето и се разми и може би разтопи, не обърнах внимание, това я накара да се сгъне малко, вероятно от любов и да вземе нещото от ръцете ми, след което веднага го занесе в банята и изкъпа. Явно котето е изтеглило дългата клечка, чувстваше се прекрасно, докато го сушаха и решеха. Нахранено и търсещо постоянно ласка, тръгна из къщата с някаква негова си леко полюляваща детска, но и много уверена женска проучваща походка. 
Ще си кажете, таман, всичко се подрежда, но не точно - имаме си друга котка и не искаме, по-точно аз не искам по никакъв повод да отглеждам повече от едно животно в къщи. А и другата котка мисли като мен, но може би в 2-3 степени по-усилено ги мисли тези неща. Беше кратко и даже малко сълзливо изпращане на другия ден. Даже котката домакин бе готова да пролее една две сълзи, така от куртоазия, почти се бе примирила с мъркалничето. Е, няма значение - съдбата му взе друг път - намери си друг дом, и друг някой, покрай когото да тичка сладко с малките си черни лапички. Там и ще порасне.
Та така - съдбата. Съдбата не е някаква усукана шарада. Тя  е късмет, който те намира, понякога ти го намираш, но както и да се случи, ти имаш много малка роля в неговия ход - твоята, която друг няма да изиграе. Дори няма и да си помисли друг за това.

Със златни очички....:)

благо същество :)

От нея не можеш да избягаш.

Светла Коледа!

Благодаря, и на теб също, mamas!

за да овладеем определени уроци. новата ти форма ми хареса много.

Благодаря :) Новата ми форма си е униформа.

Много здраве и уют на теб и тази малка и топла, нежна котешка лапичка!
Целуни я от мен. Обичам тези същества.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

и е изчистило всичко старо и лошо от къщата. Човек не знае от какво ще му дойде:)
Светли и радостни празници:)))***

Тя не е вече у нас, намерихме и дом и уютна стопанка, вярвам, че е добре, Весели празници!

на това което каза! :) Сигурно е така, обичам тази душа до края на света (до следващия:) Весели празници :)***

Кой кого намира не е от голямо значение. Важно е да се намираме с обич и радост,:))
Весели празници, Сестра!:)

това е важното!

Нямаш идея колко се радвА Маги на тази снимка!:))
Докара ми беля на главата - тя иска коте, амаа - все да е коте! Изтръгнала е от мен обещание за котешки постинг и всяко подсещане за това ме хвърля в паника!:)):)))
Успешна подготовка за празниците, Сестро!:))

Весели празници!

а не точно вас, Теди, като знам, всеки път ми казваш колко силно това дете иска котенце. Пък това е много гальовно и добродушно и явно навикнало на домашни условия. Ама хайде нищо, хубави празници, дано и се изпълни желанието, пък ти да претръпнеш от тревогата около това :)))