Ако видите из пазара за зеленчуци една женица да върви между сергиите и чат-пат да взема домат и да го поднася до носа си, да знаете, това съм аз. Безвкусните домати съм ги разкрила окончателно - те на нищо не миришат. Та оня ден така, търсех хубави и евтини и гледам, че съм навлязла в центъра на пазарището, домати не намирам още, а по себе си усещам вече концентрирани недоброжелателни погледи от всички страни. Кой знае защо има много хора, които продават стоката си на други хора, които пък не одобряват. Не им ли е жал за доматчетата, за картофите, дето е толкова вълнуващо да изровиш от земята, за краставичките, за всичко, дето са отгледали от малко, крехко и невидимо да отиде при някой омразен градски досадник? Не знам, не бих поела риска да продавам отгледани от мен, живи неща при това обстоятелство. Та си вървя така и си викам "Айде помирисвай  още един път и вземай, пък свърни между сергиите и бягай встрани да не те помете справедливият гняв на зарзаватчията за няма нищо!" И пристъпвам към друга купчинка, обаче и те не миришат! И си отминавам, вече обикалям пазара и чувам заслужения очакван глас подире си:
- Забравих тая сутрин да ги напарфюмирам...
Това ме изкефи, без малко да се върна да и споделя и марката на парфюма, да е подготвена жената за другия път, ама викам си, добре бе, свестни търговци ми се паднаха! И вярно - обходих целия пазар така, както аз си знам и се върнах в началото, та си купих едни специални доматчета с различна миризма и цвят всяко и даже си поговорихме с човека, който ги беше набрал. Та така от мен да знаете - хубавите домати миришат, лошите - не.

************************************************************

Той седи на съседната маса в едно мърляво кафе, в което сме свърнали да се скрием от жегата, понеже има климатик. Той е около 60 и няколко с бяла коса, светли очи и вид на случаен минувач. Разправя на дребното съсухрено човече до себе си за множеството жени в живота си, които бил изгонил, защото жената нямала право да пита "къде си?", коя е тя, че да си го позволи, че за нея в библията пишело, че е направена от ребро адамово, а то е единствената кост в тялото на човека без костен мозък... значи, прави си изводите; за убийството на някакъв лъв в Африка; за неестествените сексуални навици на някакви цигани, които познавал, за котенцето, което взел за сина си, а по-късно го изгонил заедно с майка му, да ви кажа, все ми е едно кого е изгонил - котето с майка му или сина с майка му и за други неща, които почват да не се чуват. Усещам, че думите на този случаен човек в случайно обстоятелство започват да хвърчат като камъни колкото юмрук и заплашително да се удрят в главата ми. Това дори е болезнено, споделям с приятелката ми и установяваме, че тя има същото усещане. Ние си говорим наши работи, но вече не се чуваме, обзети от усилието да си пазим главите от "камъните" на тоя, когато дребното сухо човече, събеседникът-слушател става и решително си тръгва, след него и ние. Зад затворената врата все още чуваме глухия тътен на падащия камънак, но не се обръщаме, плюем си в пазвите и продължаваме...  

Драски и шарки. Браво!

Да ти кажа според мен, ако остават на домата дръжката му, ще си мирише на домат колкото и да е измислен, ако е без нея дори и хубав няма да мирише с характерната си миризма

може и да е така, не бях се замисляла. Но ми стана навик да душа доматите, като някоя котка :D

не можеш да избягаш от изкуствените храни , ако не са домати ще е филе с консерванти и т.н.
яж и живей колкото ти е отредил господ и хич да не ти пука.
относно минатюрата с мъжа и камънаците - има различни видове олигофрения.
усмивки от мен.

но този път имах усмихнато пазаруване. За камениливия - така е. Олигофренията бива вродена и придобита, първата може да е симпатична, втората - не ;D

Драски , шарки , щрихи, и домати, естество и разказ! :)
Много, много ми хареса това което видях , подпряло чантата ... ! :)
Усмихнат и приветлив ден!

Забравих то как се казваше... няма да се сетя, и то прекали с покупките ;D Благодаря, на теб същото!

Грамади от камъни. Боли от тях. А за доматите, усмихнах се. Представих си те и гневните лелки по сергиите. Усмивки и от мен, те убиват камъните.

Знаех, че ще оцениш моята случка на пазара - тя е един мини съспенс така да се изразя, малък шедьовър на хоръра почти, с доброволец в главната роля - аз...;D

Хубаво е.

Да, точно така е.