Защото сме безмилостни. Не, че сме били такива. Просто такива най-вече сме останали. Също ограничени, нетолерантни към правда и опаковани в определен вид илюзии, известни на преболедувалото човечество като вредни утопии.  Не и тук. Тук утопии управляват хора и решават съдбите им почти век след като Европа реши проблемите си с идеологиите. Чрез изкуството ги преодоля, разбира се, но там е по-дълга темата. По предписанието на една отвратителна идеология, която по-добре да наричаме зла прокоба е възможно това да се случва. Тук имам една илюстрация на това защо у нас лустрацията, която си е един прост уравняващ текущи проблеми закон в "непрочистените" чак толкова общества, няма да мине поне още 50 години. Примерът е от Милан Кундера - писател, притежаващ количествата милост, изгубени от нас, българите, по време на деветосептемврийското грозно човекопрореждане и "комунист", когото левите няма защо да харесват. А също и "комунист", когото такива като мен четем все едно дишаме през сламки в блатото, което ни е оставила вместо държава оная зла прокоба, посяла болки и опустошения навсякъде, където е минала.

" Посетих на няколко пъти заместник-командира по политическата част на поделението и се помъчих да го убедя, че съм попаднал сред черните погрешка; че съм бил изключен от партията заради своята интелектуалщина и цинизъм, но не и като враг на социализма; отново обяснявах (за кой ли път!) смешната история с картичката, история, която вече съвсем не беше смешна - съотнесена с моите черни петлици, тя ставаше все по-подозрителна и създаваше впечатлението, че зад нея се крие нещо, което аз премълчавам. Трябва обаче в интерес на истината да кажа, че политическият командир ме изслуша търпеливо и прояви почти неочаквано разбиране към моя стремеж да бъда оправдан; впоследствие наистина пита някъде горе ( какво безплътно определение за място!) за моя случай, но в крайна сметка ме извика и ми каза с искрена горчивина: " Защо ме излъга? Аз научих, че си троцкист."
 Започнах да разбирам, че няма сила, която би могла да промени представата за моята личност, създадена някъде в някаква височайша зала, където се решават човешките съдби; разбрах, че тази представа (колкото и да се разминава с истината) е много по-реална, отколкото аз самият; че съвсем не тя е моя сянка, а аз съм нейна; че тя не може да бъде обвинявана, че не прилича на мен, а че аз съм виновен, дето не приличам на нея; и че това несъответствие е моят кръст, който не мога да прехвъря на никого и който трябва да нося.  
 Въпреки това не исках да капитулирам. Исках наистина да нося на плещите си своето несъответствие: да продължа да бъда такъв, какъвто бяха решили, че не съм." 
Из "Шегата" - Милан Кундера

"Тя се опита да им обясни, че зад комунизма, фашизма, зад всички окупации и нашествия се крие друго, по-фундаментално зло, и за нея олицетворение на това зло е станало маршируващото шествие от хора, вдигащи юмруци и крещящи в унисон едни и същи срички."
"Непосилната лекота на битието" Милан Кундера


Сетих се за теб когато свалях цитата и го пуснах насам - натам из фейсбук. Едно, че се бяхме заговорили за Кундера и не забравих, че ти обещах реакция от тази книга. И във връзка с един по-стар разговор от преди година и два месеца. Сега сигурно ще ме разбереш по-добре. Чрез Сабина е изразил и мен. Поне в тази й черта. Както казваш наистина наднича зад рамо. :-) "Животът е другаде" също е разкошна.

а само един блик от танцувщите вселени на Кундера. Да, знаех, че ще реагираш така на Непосилната лекота на битието въпреки, че явно всичките му книги носят този танц на вселените. Прочетох "Безсмъртие' на руски, така я намерих. Ужасно хубава е! "Животът е другаде" ми предстои без съмнение след "Шегата". Да, разбирам те, естествено чрез Сабина :) Човек, живеещ изкуство.

Хванал е същността на тоталитаризма в отделния случай. Впрочем, за тоталитарните фанатици няма по-омразен от бившият им съидейник. Защото саморазграничаването от престъпния фанатизъм за престъпниците е равносилно на същностно разобличение по много проста причина - лозунгите за социална справедливост за тях не са нищо повече от претекст за елиминиране на опонентите. От второто извира безмилостното отношение, а жестокостта набира сила, когато успява да всява страх, сляпо подчинение и култ към насилието. Никой не е получил повече удари от престъпниците от онзи, който е престанал да ги подкрепя.

Тази линия е постоянна в неговите книги. Може да се каже, че Кундера е микробиолог по отношение на въпросната зараза.

За лъжливостта им е достатъчно е да се погледне упоритостта, с която твърдят, че при комунизма сме си живели едва ли като в рая. Единственото им основание е техния начин на живот тогава. Много от тях нямат ни най-малко угризение, че техните лични привилегии са плащани от всички останали, а несъгласните с това безобразие и близките им са плащали най-скъпо. Сякаш не са живели между живи хора, а между измислени в пропагандните им лъжливи обещания.

Патологични и безсъвестни лъжци, хранещи съвестта си единствено с пропаганда. Нямат скрупули да мразят и клеветят дори защото някои са им повярвали някога за известно време.

Това бе време, в което ясно се виждах след всичките си добросъвестни усилия да работя, уча и се усъвършенствам, единствено като аутсайдер. Защото знаех, че нямаше как да живея по онези лицемерни "правила". Непростимото, зради което цитирах това, е, че в последните години, все още тънещите в удобна анонимност мръсници, пристрастени към възможността да напрвляват живота на другите хвърлиха срещу тълпите няколко съвсем невинни и чисти хора като Доньо Донев например, набедиха ги, че били доносници, а те просто са се гърчели в непосилните им условия и по силата на безспорните си дарби все пак са успявали. После всичко стихваше и мръсниците си продължаваха по техния начин. В резултат пак страдания, смърт и опъване на каиша от глупаците, между които слагам и себе си.