Постинг
04.09.2018 08:47 -
Съдба
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2638 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2018 18:53
Прочетен: 2638 Коментари: 8 Гласове:
18
Последна промяна: 04.09.2018 18:53
Дали се запознали на седянка,
в далечно село, в минал век?
Или по жътвата, на сянка,
си дали клетва в летен пек?
Какво и как е станало? Гадая...
Били са двама - мъж, жена,
които трудно свързвали са края
в онези бедни времена...
Те заедно поели през Балкана
да търсят по-добър живот -
мъжът, че ще успее със закана,
жената - с вярата си в Бог.
Избрали малко плодородно село
със шепа тяхна си земя.
И там родило им се първо чедо.
То става после мой баща...
Загадка са за мене дядо, баба -
въпрос... до спомен от игри...
Например... как ли тя - жената слаба,
роди шестте си дъщери?
Днес много сме... - петнайсет братовчеда -
деца пораснали... С деца.
Преплетени сме в "утре", "днес" и "вчера"
и в обща родова съдба...
Историята на три поколения само в шест строфи! Изумителен усет за епичното, умение да използваш точно и сигурно най-мащабните, най-едрите щрихи. Прекрасен финал - с ония сложно преплетени, разнопосочни лични съдби и истории, такива, каквито съществуват само в една родова сага. Поздравления, Ваня!
цитирайМного добро стихо...
цитирай
3.
predatorkapredatorka -
6+
04.09.2018 22:57
04.09.2018 22:57
удивителоо...
цитирайБраво,велико произведение- звучи като родов героичен епос,който би минал през вековете като ИЛИАДА и ОДИСЕЯ! Близките ти заслужават да го чуят- моля прочети им го,хората ще плачат от щастие и ще са прави!
цитирайголям род имам по бащина линия - имал е шест сестри. Те всички са родили по две, а и по три деца. Тези деца имаме свои деца и така... става една прекрасна голяма общност с обща кръв и обща памет. Уникално е! Исках да напиша..., написах.
Поколенията са четири - баба и дядо, баща ми и сестрите му, ние - петнайсетте братовчеда, и нашите деца.
Вече трета година се събираме някъде в България и... си казах, че ще е хубаво да успея да пресъздам поне част от емоцията си... Посоки възможни много, но явно несъзнателно, поех по тази, която е в стихотворението.
Благодаря ти за хубавия коментар! В него учителката по литература се личи във всяка дума, както и добрия човек.
цитирайПоколенията са четири - баба и дядо, баща ми и сестрите му, ние - петнайсетте братовчеда, и нашите деца.
Вече трета година се събираме някъде в България и... си казах, че ще е хубаво да успея да пресъздам поне част от емоцията си... Посоки възможни много, но явно несъзнателно, поех по тази, която е в стихотворението.
Благодаря ти за хубавия коментар! В него учителката по литература се личи във всяка дума, както и добрия човек.
Най-сетне желаната от мен похвала :) Сигурно, защото не бързах този път.
цитирайблагодаря за високата оценка!
цитирайсподелих го във фейсбук - някои го прочетоха. Чух за един просълзен :)
Обсъдихме с друг - на шега разбира се :), да го продължим като преименувана "Илиада" - "Елеада", защото баба ни се казваше Еленка :) Каквото и да си говорим тя има най-голям принос.
Благодаря за добрата душа, с която четеш винаги!
цитирайОбсъдихме с друг - на шега разбира се :), да го продължим като преименувана "Илиада" - "Елеада", защото баба ни се казваше Еленка :) Каквото и да си говорим тя има най-голям принос.
Благодаря за добрата душа, с която четеш винаги!