Сега...
Не ми се обяснява – обичам качамак. И от дете. От баща ми е обичаят да го включвам в менюто си. 
Не винаги ми се получава добре за разлика от неговия, той го правеше винаги по един великолепен начин. При мен пък е друго - все променям и така понякога става нищо, полунищо или нищо на квадрат. Естествено.
Ама днес стана. И още как. Мисля, че първоначално колебливата ми идеица да добавя сладък картоф в обичайния "сос" за качамака се оказа гениална просто. Масло(олио,кокосово, зехтин... може би, но не съм сигурна) и лук, задушавате. После добавяте нарязан на кубчета батат и като хванат кубчетата коричка, спирате огъня. Веднага добавяте червен пипер и натрошено козе сирене. От него колкото искате. Но да е истинско. От опит знам, че в магазините често се среща някакво фалшиво козе сирене, което освен, че е излишно скъпо, мирише просто ужасно на пръч. Истинското козе сирене не мирише зле, дори леко се усеща вкус на билки в него. Моето беше такова.
Опитай, блогомания. 

Направо ме "размаза" Сестра, и у нас баща ми беше майстора на бъркането а майка на запръжката.
Сега майстора съм аз и винаги съм (6) ако и да ползвам модерните технологии което пък, за козето сирене не важи.
Козето сирене трябва да е "оригиналдъ" казано на Делиормански.( Д, важно е да главно )

Пробвай с батата. Познавам добре козето сирене и мляко, така е.