Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2017 09:49 - Битна поезия
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 933 Коментари: 12 Гласове:
18

Последна промяна: 09.02.2017 01:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Най-страшното, което може да ти се случи, е да си най-богатият човек на гробището.
Сергей Параджанов - арменец


image
  1. image
  2. image
  3. image
  4. image
  5. image
  6. image




Тагове:   дух,   чист,   параджанов,


Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. litatru - Мила, sestra!
07.02.2017 10:56
"Най-страшното, което може да ти се случи, е да си най-богатият човек на гробището.
Сергей Параджанов - арменец" - Тази мисъл си ни поднесла на точното място и в точното "време разделно". Всички трябва да се замислим дълбоко за нашия и чужд живот и за... бъдещето!
А снимките с (произведенията на изкуството са моята слабост). Мога да им се любувам с часове :)
Удоволствие бе да те посетя!
Поздрави - Литатру!
<3
цитирай
2. sestra - За мен е радост, Литатру.
07.02.2017 12:03
ДОбавих и филм за гения Параджанов. Надявам се, че ще ти е интересен.
цитирай
3. marrta - страхотно е
07.02.2017 16:41
мислила съм така да си налепя мивката в кухнята, с мозайки от парченца порцелан...петелът е гръб на стол :)
цитирай
4. donchevav - Изгледах филма с интерес! Наистина ...
07.02.2017 17:17
Изгледах филма с интерес! Наистина гений - някаква мистика струи около него - сякаш е едновременно на две места, в две времена, в два свята. "Я умер в детстве".Толкова обикновен, земен - в лагера дори не вярвали, че има някакво образование, мислели го за прост човек, неграмотен... А такава сила струи от него! Сергей Паражанов - арменец. Поклон!
Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
цитирай
5. sestra - Да, Доре, това са мъъничко от всички неща,
07.02.2017 17:57
marrta написа:
мислила съм така да си налепя мивката в кухнята, с мозайки от парченца порцелан...петелът е гръб на стол :)

излезли под неспокойните му, светли ръце. Освен един от малкото велики кинорежисьори на 20 век, той е съвършен писател, художник и... затворник на съветската власт - съвършен :/. Виж филма, вникни в словата му, ще ти е лесно.
цитирай
6. sestra - Скъпа Вени, радвам се, че се докосваш до него, прегръщам те също.
07.02.2017 18:05
donchevav написа:
Изгледах филма с интерес! Наистина гений - някаква мистика струи около него - сякаш е едновременно на две места, в две времена, в два свята. "Я умер в детстве".Толкова обикновен, земен - в лагера дори не вярвали, че има някакво образование, мислели го за прост човек, неграмотен... А такава сила струи от него! Сергей Паражанов - арменец. Поклон!
Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!

В Ютюб ще намериш някои от филмите му, представлявали интерес за всички велики кинорежисьори, негови съвременници. Много малко от тях са били равни на артистичния му размах и фантазия и затова го признават за един от най-големите режисьори на нашето време. Какво нещо е съдбата... докато говорим за този велик човек, дойде новината, че един от малкото свидетели на съвременността, философът Цветан Тодоров е починал. Поклон пред великия българин.
цитирай
7. nalia - Поклон пред Гения, Стани!
08.02.2017 07:15
Не може да се затвори в никакъв затвор.
цитирай
8. sestra - Поклон пред последния велик режисьор на 20 век, както казва Фелини, ако не греша.
08.02.2017 14:32
nalia написа:
Не може да се затвори в никакъв затвор.

Той разказва във филма как успява да асимилира затворничеството си до творчество, но това не е леко за преживяване. Системата изяжда животът му все пак. От вчера гледах, неуморимо лудеещата Юлия взела публикуваната тук от мен една от неговоте многобройни вариации по Мона Лиза и, добре, публикуваш, пишеш там каквото ти е на ума. А защо да не пише кой е авторът на това нещо? Да не говорим що за мащаб в личностното творчество на този мъченик на комунизма се цитира в неясните контури на помътен веселяшки хъс.
цитирай
9. donchevav - Изгледах филма с интерес! Наистина ...
08.02.2017 15:03
sestra написа:
donchevav написа:
Изгледах филма с интерес! Наистина гений - някаква мистика струи около него - сякаш е едновременно на две места, в две времена, в два свята. "Я умер в детстве".Толкова обикновен, земен - в лагера дори не вярвали, че има някакво образование, мислели го за прост човек, неграмотен... А такава сила струи от него! Сергей Паражанов - арменец. Поклон!
Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!

В Ютюб ще намериш някои от филмите му, представлявали интерес за всички велики кинорежисьори, негови съвременници. Много малко от тях са били равни на артистичния му размах и фантазия и затова го признават за един от най-големите режисьори на нашето време. Какво нещо е съдбата... докато говорим за този велик човек, дойде новината, че един от малкото свидетели на съвременността, философът Цветан Тодоров е починал. Поклон пред великия българин.


Да, и аз прочетох днес в блога на доц. Г. Генов тази тъжна вест. Звездите в небето на Франция са станали с една повече, но една светлинка, висока и чиста, на името и делото на големия философ и културовед, критически хуманист и европеец по дух, проф. Цветан Тодоров, продължава да свети ярко и над родното небе, чийто достоен син си остана завинаги. Поклон пред паметта му!
цитирай
10. martiniki - всъщност ти ми го показа преди време - Параджанов,
08.02.2017 18:34
ако не се лъжа при теб за първи път срещнах името и тогава гледах "Цвят на нар", много символика, метафора, цвят, история, музика, гоблени и мозайки...Личи художника във всяка картина, в ярките цветове...постоянно правя асоциации, много пластове има, сега разбрах за друг филм от филма, който си ни оставила - чух да разказва за разбутаните духове от гробището на предците и вложеното лично отношение, всъщност този филм - Сенките на забравените прадеди - от 64-а година го отличава и заличава едновременно, просто го прави видим и за злото...болно ми стана, да не смееш да се отличиш...да не може да си ярък. шшшт тихо - да не те забележат - той казва, че е бил така примерен, така смирен, толкова послушен в колонията, за да излезе, за да го пуснат, за да се върне и виж как личи във всяко парченце - все едно себе си е лепил после в Тбилиси, сглобявал се е, подреждал се е, опитвал е да се събере
цитирай
11. sestra - Светла му памет и път в безкрая!
08.02.2017 23:15
donchevav написа:
sestra написа:
donchevav написа:
Изгледах филма с интерес! Наистина гений - някаква мистика струи около него - сякаш е едновременно на две места, в две времена, в два свята. "Я умер в детстве".Толкова обикновен, земен - в лагера дори не вярвали, че има някакво образование, мислели го за прост човек, неграмотен... А такава сила струи от него! Сергей Паражанов - арменец. Поклон!
Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!

В Ютюб ще намериш някои от филмите му, представлявали интерес за всички велики кинорежисьори, негови съвременници. Много малко от тях са били равни на артистичния му размах и фантазия и затова го признават за един от най-големите режисьори на нашето време. Какво нещо е съдбата... докато говорим за този велик човек, дойде новината, че един от малкото свидетели на съвременността, философът Цветан Тодоров е починал. Поклон пред великия българин.


Да, и аз прочетох днес в блога на доц. Г. Генов тази тъжна вест. Звездите в небето на Франция са станали с една повече, но една светлинка, висока и чиста, на името и делото на големия философ и културовед, критически хуманист и европеец по дух, проф. Цветан Тодоров, продължава да свети ярко и над родното небе, чийто достоен син си остана завинаги. Поклон пред паметта му!

цитирай
12. sestra - О, да, и преди съм публикувала материали за него.
08.02.2017 23:17
martiniki написа:
ако не се лъжа при теб за първи път срещнах името и тогава гледах "Цвят на нар", много символика, метафора, цвят, история, музика, гоблени и мозайки...Личи художника във всяка картина, в ярките цветове...постоянно правя асоциации, много пластове има, сега разбрах за друг филм от филма, който си ни оставила - чух да разказва за разбутаните духове от гробището на предците и вложеното лично отношение, всъщност този филм - Сенките на забравените прадеди - от 64-а година го отличава и заличава едновременно, просто го прави видим и за злото...болно ми стана, да не смееш да се отличиш...да не може да си ярък. шшшт тихо - да не те забележат - той казва, че е бил така примерен, така смирен, толкова послушен в колонията, за да излезе, за да го пуснат, за да се върне и виж как личи във всяко парченце - все едно себе си е лепил после в Тбилиси, сглобявал се е, подреждал се е, опитвал е да се събере

Защото не спирам, точно така, да се възхищавам и вълнувам от гения и съдбата му.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 1587661
Постинги: 732
Коментари: 7887
Гласове: 27880
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031