Постинг
15.01.2017 09:46 -
Флаконът
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 7873 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2017 20:15
Прочетен: 7873 Коментари: 30 Гласове:
24
Последна промяна: 15.01.2017 20:15
„Виното въздига волята, хашишът я парализира” Шарл Бодлер
Превод на стиховете: Кирил Кадийски
Часовникът
Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!
В сърцето ти страхливо безброй Горчивини
без жал ще затрептят като стрели в мишена.
Изчезва всяка радост пред теб — като в мъгла,
тъй зад кулисите се скрива нимфа млада;
и всеки миг гризе от твоята наслада,
а тя — разбираш късно! — за цял живот била.
На час три хиляди и шестстотин закани —
Секундите — помни, че… И всяка с остър глас
като комар. Днес казва: ще стана Вчера аз,
но с кръв от своите дни мен, гнусното, нахрани!
Remember, Esto memor и Souviens-toi.
(Гласът метален на безброй езици жили.)
Минутите пред теб са златоносни жили,
оставяй ги, но злато вземи преди това!
Помни, че Времето е алчен комарджия,
печели всеки удар — и то без хитрини!
Денят ти се смалява. Нощта расте — помни!
И зее бездната; клепсидрата — хвърли я!
Божественият Случай във вечния хазарт
и Добродетел (ти, о, Девствена съпруго!),
и Разкаяние — какво ни чака друго —
ще викнат: „Късно става! Умри, страхливец стар!“
Флаконът
О, силни мириси, в най-мъничките пори
проникващи. Нима стъкло ще ви затвори?
В ковчеже обковано — от Ориента дар —
с ключалка, заскимтяла като скъперник стар,
или в самотен дом пред прашно огледало,
сред спарения дъх на времето умряло
понякога намираш забравен стар флакон
с душа все още жива, безсилна и за стон.
Рой мисли дремещи — о, мъртви какавиди,
сред мрака тръпките ви как човек да види! —
излитат лекокрили и почват своя танц,
осят със злато, в капки лазур и с розов гланц.
И ето споменът кръжи и те опива
сред спарения здрач; притваряш взор; унива
душата ти и тръпне — завива й се свят
пред бездната бездънна на земната ни смрад;
лежи тя на ръба на бездната вековна,
където Лазар — сън сияен — в смрад отровна
с раздран саван излиза от своя зейнал ров:
Разпаднала се вече, но прелестна любов.
И тъй: когато аз от този свят изчезна
и като в мръсен шкаф потъна в свойта бездна,
от хората захвърлен — печален стар флакон,
лющен, прашен, мръсен, пропукан, без фасон,
ще стана твой ковчег, жадувана проказа!
Свидетел за мощта на твоята зараза,
отрова, изцедена от ангелски ръце,
о ти, живот и гибел на моето сърце!
Химн
На най-прекрасната и мила,
разпалила в гръдта ми ден,
мой ангел, идол с дивна сила —
безсмъртни поздрави от мен!
В живота ми, терзан от жажда,
повява като лъх солен,
стремеж към вечното поражда
тя в моя дух неутолен.
Торбичка с аромати, тройно
пропити в скъпите неща,
кадилница, която тайно
дими, забравена в нощта,
на показ как да те извадя,
о, неподкупна красота,
ти, зрънце мускус, ти, наслада
на дъното на вечността!
На най-добрата и най-мила
тя — мое здраве, смях стаен,
мой ангел, идол с дивна сила:
безсмъртни поздрави от мен!
Фонтанът от кръв
Понякога се виждам от свойта скръб облян;
със стонове ритмични струи като фонтан,
успявам всеки шум — най-малкия! — да хвана,
опипвам се, но не откривам нийде рана.
Тече в града, подобно арена очертан —
всяко паве е остров сред кървав океан;
засища жаждата на всяка твар презряна,
природата — и тя червена стана.
На виното всесилно се молех често аз,
дано приспи за малко рушащия ме бяс;
изостри то слуха и моите зеници!
На любовта се молех за сън — да се смили,
но любовта за мене е ложе от игли
и трябва да поя жестоките девици!
magnifisonz.com/2016/06/18/шарл-бодлер-биография-цитати-и-стихов/
Превод на стиховете: Кирил Кадийски
Часовникът
Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!
В сърцето ти страхливо безброй Горчивини
без жал ще затрептят като стрели в мишена.
Изчезва всяка радост пред теб — като в мъгла,
тъй зад кулисите се скрива нимфа млада;
и всеки миг гризе от твоята наслада,
а тя — разбираш късно! — за цял живот била.
На час три хиляди и шестстотин закани —
Секундите — помни, че… И всяка с остър глас
като комар. Днес казва: ще стана Вчера аз,
но с кръв от своите дни мен, гнусното, нахрани!
Remember, Esto memor и Souviens-toi.
(Гласът метален на безброй езици жили.)
Минутите пред теб са златоносни жили,
оставяй ги, но злато вземи преди това!
Помни, че Времето е алчен комарджия,
печели всеки удар — и то без хитрини!
Денят ти се смалява. Нощта расте — помни!
И зее бездната; клепсидрата — хвърли я!
Божественият Случай във вечния хазарт
и Добродетел (ти, о, Девствена съпруго!),
и Разкаяние — какво ни чака друго —
ще викнат: „Късно става! Умри, страхливец стар!“
Флаконът
О, силни мириси, в най-мъничките пори
проникващи. Нима стъкло ще ви затвори?
В ковчеже обковано — от Ориента дар —
с ключалка, заскимтяла като скъперник стар,
или в самотен дом пред прашно огледало,
сред спарения дъх на времето умряло
понякога намираш забравен стар флакон
с душа все още жива, безсилна и за стон.
Рой мисли дремещи — о, мъртви какавиди,
сред мрака тръпките ви как човек да види! —
излитат лекокрили и почват своя танц,
осят със злато, в капки лазур и с розов гланц.
И ето споменът кръжи и те опива
сред спарения здрач; притваряш взор; унива
душата ти и тръпне — завива й се свят
пред бездната бездънна на земната ни смрад;
лежи тя на ръба на бездната вековна,
където Лазар — сън сияен — в смрад отровна
с раздран саван излиза от своя зейнал ров:
Разпаднала се вече, но прелестна любов.
И тъй: когато аз от този свят изчезна
и като в мръсен шкаф потъна в свойта бездна,
от хората захвърлен — печален стар флакон,
лющен, прашен, мръсен, пропукан, без фасон,
ще стана твой ковчег, жадувана проказа!
Свидетел за мощта на твоята зараза,
отрова, изцедена от ангелски ръце,
о ти, живот и гибел на моето сърце!
Химн
На най-прекрасната и мила,
разпалила в гръдта ми ден,
мой ангел, идол с дивна сила —
безсмъртни поздрави от мен!
В живота ми, терзан от жажда,
повява като лъх солен,
стремеж към вечното поражда
тя в моя дух неутолен.
Торбичка с аромати, тройно
пропити в скъпите неща,
кадилница, която тайно
дими, забравена в нощта,
на показ как да те извадя,
о, неподкупна красота,
ти, зрънце мускус, ти, наслада
на дъното на вечността!
На най-добрата и най-мила
тя — мое здраве, смях стаен,
мой ангел, идол с дивна сила:
безсмъртни поздрави от мен!
Фонтанът от кръв
Понякога се виждам от свойта скръб облян;
със стонове ритмични струи като фонтан,
успявам всеки шум — най-малкия! — да хвана,
опипвам се, но не откривам нийде рана.
Тече в града, подобно арена очертан —
всяко паве е остров сред кървав океан;
засища жаждата на всяка твар презряна,
природата — и тя червена стана.
На виното всесилно се молех често аз,
дано приспи за малко рушащия ме бяс;
изостри то слуха и моите зеници!
На любовта се молех за сън — да се смили,
но любовта за мене е ложе от игли
и трябва да поя жестоките девици!
magnifisonz.com/2016/06/18/шарл-бодлер-биография-цитати-и-стихов/
наследство
цитирайfaktifakti написа:
наследство
на човешката форма.
Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":
Природата е храм и живите колони
със смътни думи си говорят в този храм;
в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни.
И както сливат се, все по-далеч оттук,
в един бездънен и зловещ кънтеж ехата —
без край като нощта и като светлината, —
тъй съответстват си и мирис, цвят и звук.
Знам чуден мирис — лек, по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг — богат и сластно пищен, той
с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамянът, мускусът, бензоят са това,
възторгващи духа и всички сетива.
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
цитирайПриродата е храм и живите колони
със смътни думи си говорят в този храм;
в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни.
И както сливат се, все по-далеч оттук,
в един бездънен и зловещ кънтеж ехата —
без край като нощта и като светлината, —
тъй съответстват си и мирис, цвят и звук.
Знам чуден мирис — лек, по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг — богат и сластно пищен, той
с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамянът, мускусът, бензоят са това,
възторгващи духа и всички сетива.
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
Очудих се, че в блога велик поет се е явил. А то било Бодлер. Ни ред не съм прочел. През плет съм чул за "пън подскочи и умря" и "по реката мисъл плава и похапва зеленчук". Може ли красивото да е упадъчно и смъртоносно? Не ми е ясно. Може да може.
цитирайна себе си! Изтърпял орисията Живот в най неподходящото за душевността му време.
Стоик! Точно това е Бодлер - бодли в мастило - с откапчени изпод писеца му неудобни истини - следи за вечността ...
цитирайСтоик! Точно това е Бодлер - бодли в мастило - с откапчени изпод писеца му неудобни истини - следи за вечността ...
"Красивото винаги е странно"...
https://www.youtube/watch?v=ewIVWdgYxEk
Благодаря, Сестра.
цитирайhttps://www.youtube/watch?v=ewIVWdgYxEk
Благодаря, Сестра.
donchevav написа:
Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":
Природата е храм и живите колони
със смътни думи си говорят в този храм;
в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни.
И както сливат се, все по-далеч оттук,
в един бездънен и зловещ кънтеж ехата —
без край като нощта и като светлината, —
тъй съответстват си и мирис, цвят и звук.
Знам чуден мирис — лек, по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг — богат и сластно пищен, той
с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамянът, мускусът, бензоят са това,
възторгващи духа и всички сетива.
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
Природата е храм и живите колони
със смътни думи си говорят в този храм;
в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни.
И както сливат се, все по-далеч оттук,
в един бездънен и зловещ кънтеж ехата —
без край като нощта и като светлината, —
тъй съответстват си и мирис, цвят и звук.
Знам чуден мирис — лек, по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг — богат и сластно пищен, той
с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамянът, мускусът, бензоят са това,
възторгващи духа и всички сетива.
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
Този постинг е отметка в моя дневник и не търси публика, гледам, че е избутан на първа. Неведоми са мисловните пътища на блогбеге модератора...:) Но радвам се, Вени, че четем заедно повече хора. В изследването в линка има доста интересни размисли. Поне за мен.
krumbelosvet написа:
Очудих се, че в блога велик поет се е явил. А то било Бодлер. Ни ред не съм прочел. През плет съм чул за "пън подскочи и умря" и "по реката мисъл плава и похапва зеленчук". Може ли красивото да е упадъчно и смъртоносно? Не ми е ясно. Може да може.
Може да може, това звучи ок, всичко е смъртно, дори красивото.
elineli написа:
на себе си! Изтърпял орисията Живот в най неподходящото за душевността му време.
Стоик! Точно това е Бодлер - бодли в мастило - с откапчени изпод писеца му неудобни истини - следи за вечността ...
Стоик! Точно това е Бодлер - бодли в мастило - с откапчени изпод писеца му неудобни истини - следи за вечността ...
Окървавени от собствените си рани бодли в мастило... А времето, то не е подходящо за никой гений явно, да? :)
stela50 написа:
"Красивото винаги е странно"...
https://www/watch?v=ewIVWdgYxEk
Благодаря, Сестра.
https://www/watch?v=ewIVWdgYxEk
Благодаря, Сестра.
Радвам се, че ти е допаднал, Таня и честит Рожден ден с голямо закъснение! И с обич :)
(сложих пак линка в заглавието, дано се види така, не успях да го отворя)
sestra написа:
[quote=donchevav]Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":
......................................
......................................
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
......................................
......................................
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
Този постинг е отметка в моя дневник и не търси публика, гледам, че е избутан на първа. Неведоми са мисловните пътища на блогбеге модератора...:) Но радвам се, Вени, че четем заедно повече хора. В изследването в линка има доста интересни размисли. Поне за мен.[/quote
О, да, сега видях линка! Отворих го - този човек явно много е обичал котки! Намерих моя цитат за котката в мозъка и още цели две стихотворния за котки! А аз се чудех защо толкова го харесвам!:)))
И не се ядосвай, че си на Първа - постингът заслужава! Хубава вечер, Стани!
Гетманката много обича часовници и календари и само в тоалетната нямаме а аз не ги харесвап ето защо:
„Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!“
Не искам друг да ми припомня, предпочитам аз да помня!
цитирай„Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!“
Не искам друг да ми припомня, предпочитам аз да помня!
изпращам ти линк към мой постинг от 2011г., надявам се там да се отвори.
http://stela50.blog/lichni-dnevnici/2011/04/09/krasivoto-vinagi-e-stranno.725753
За теб поздрав...
Прегръдка !
цитирайhttp://stela50.blog/lichni-dnevnici/2011/04/09/krasivoto-vinagi-e-stranno.725753
За теб поздрав...
Прегръдка !
Времето е алчен комарджия... така е!
цитирайgetmans1 написа:
Гетманката много обича часовници и календари и само в тоалетната нямаме а аз не ги харесвап ето защо:
„Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!“
Не искам друг да ми припомня, предпочитам аз да помня!
„Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!“
Не искам друг да ми припомня, предпочитам аз да помня!
И все пак механичният часовник е симпатична джунджурийка, почти жива :)
iva8787 написа:
Времето е алчен комарджия... така е!
така го е курдисал :) Времето е безкрайно и не изпитва недостатъци.
stela50 написа:
изпращам ти линк към мой постинг от 2011г., надявам се там да се отвори.
http://stela50/lichni-dnevnici/2011/04/09/krasivoto-vinagi-e-stranno.725753
За теб поздрав...
Прегръдка !
http://stela50/lichni-dnevnici/2011/04/09/krasivoto-vinagi-e-stranno.725753
За теб поздрав...
Прегръдка !
Прочетох поста. Велико слово - велико вдъхновение. Един от двигателите на промени у човеците. Всеки от тях ги е постигал не с цел, чрез самоизгаряне и нещо, в което съм убедена - всички те са творили. И днес също.
donchevav написа:
[quote=sestra][quote=donchevav]Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":
......................................
......................................
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
......................................
......................................
Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."
Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))
Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
Този постинг е отметка в моя дневник и не търси публика, гледам, че е избутан на първа. Неведоми са мисловните пътища на блогбеге модератора...:) Но радвам се, Вени, че четем заедно повече хора. В изследването в линка има доста интересни размисли. Поне за мен.[/quote
О, да, сега видях линка! Отворих го - този човек явно много е обичал котки! Намерих моя цитат за котката в мозъка и още цели две стихотворния за котки! А аз се чудех защо толкова го харесвам!:)))
И не се ядосвай, че си на Първа - постингът заслужава! Хубава вечер, Стани!
[/quote
Котката е като духовен учител. И кучето, но нямам време да тичам подир неспокойния му нос. Все пак го правя де, налага се :)
Известно е, че френският символизъм е повлиял върху българския...
цитирайАлбатросът
Ш. Бодлер
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят —
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.
На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.
О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.
цитирайШ. Бодлер
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят —
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.
На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.
О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.
mt46 написа:
Известно е, че френският символизъм е повлиял върху българския...
Повлиял е върху цялото съвременно изкуство.
22.
sestra -
Прекрасно, благодаря ти. Естетика на болката... защото няма етика за нея.
17.01.2017 20:58
17.01.2017 20:58
mt46 написа:
Албатросът
Ш. Бодлер
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят —
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.
На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.
О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.
Ш. Бодлер
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят —
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.
На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.
О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.
Бъди вечно пиян – това е истината...
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.
За вечното пиянство! За любовта!
цитирайАко не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.
За вечното пиянство! За любовта!
Тази поезия е толкова силно заредена с воля за познание, че въздейства, бих казала на днк в клетките.
цитирай"Жената е покана за щастие." казва той.И не мисля,че е от чист символизъм :)
един естет и ценител на красотата и романтик.
"Прекрасно във зори е Слънцето, догдето
изпраща ни привет като същински взрив!"
Хубава вечер,Мира!Ако четеш този коментар,значи този път е успешен :)
цитирайедин естет и ценител на красотата и романтик.
"Прекрасно във зори е Слънцето, догдето
изпраща ни привет като същински взрив!"
Хубава вечер,Мира!Ако четеш този коментар,значи този път е успешен :)
sestra написа:
Тази поезия е толкова силно заредена с воля за познание, че въздейства, бих казала на днк в клетките.
eliana написа:
"Жената е покана за щастие." казва той.И не мисля,че е от чист символизъм :)
един естет и ценител на красотата и романтик.
"Прекрасно във зори е Слънцето, догдето
изпраща ни привет като същински взрив!"
Хубава вечер,Мира!Ако четеш този коментар,значи този път е успешен :)
[quote=sestra]Тази поезия е толкова силно заредена с воля за познание, че въздейства, бих казала на днк в клетките.
един естет и ценител на красотата и романтик.
"Прекрасно във зори е Слънцето, догдето
изпраща ни привет като същински взрив!"
Хубава вечер,Мира!Ако четеш този коментар,значи този път е успешен :)
[quote=sestra]Тази поезия е толкова силно заредена с воля за познание, че въздейства, бих казала на днк в клетките.
Чета го :) Този символизъм си е екзистенциализъм. Спокойна вечер, Ели.
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric