Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2017 09:46 - Флаконът
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 3768 Коментари: 30 Гласове:
23

Последна промяна: 15.01.2017 20:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „Виното въздига волята, хашишът я парализира” Шарл Бодлер

Превод на стиховете: Кирил Кадийски

Часовникът

Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!
В сърцето ти страхливо безброй Горчивини
без жал ще затрептят като стрели в мишена.

Изчезва всяка радост пред теб — като в мъгла,
тъй зад кулисите се скрива нимфа млада;
и всеки миг гризе от твоята наслада,
а тя — разбираш късно! — за цял живот била.

На час три хиляди и шестстотин закани —
Секундите — помни, че… И всяка с остър глас
като комар. Днес казва: ще стана Вчера аз,
но с кръв от своите дни мен, гнусното, нахрани!

Remember, Esto memor и Souviens-toi.
(Гласът метален на безброй езици жили.)
Минутите пред теб са златоносни жили,
оставяй ги, но злато вземи преди това!

Помни, че Времето е алчен комарджия,
печели всеки удар — и то без хитрини!
Денят ти се смалява. Нощта расте — помни!
И зее бездната; клепсидрата — хвърли я!

Божественият Случай във вечния хазарт
и Добродетел (ти, о, Девствена съпруго!),
и Разкаяние — какво ни чака друго —
ще викнат: „Късно става! Умри, страхливец стар!“

Флаконът

О, силни мириси, в най-мъничките пори
проникващи. Нима стъкло ще ви затвори?
В ковчеже обковано — от Ориента дар —
с ключалка, заскимтяла като скъперник стар,

или в самотен дом пред прашно огледало,
сред спарения дъх на времето умряло
понякога намираш забравен стар флакон
с душа все още жива, безсилна и за стон.

Рой мисли дремещи — о, мъртви какавиди,
сред мрака тръпките ви как човек да види! —
излитат лекокрили и почват своя танц,
осят със злато, в капки лазур и с розов гланц.

И ето споменът кръжи и те опива
сред спарения здрач; притваряш взор; унива
душата ти и тръпне — завива й се свят
пред бездната бездънна на земната ни смрад;

лежи тя на ръба на бездната вековна,
където Лазар — сън сияен — в смрад отровна
с раздран саван излиза от своя зейнал ров:
Разпаднала се вече, но прелестна любов.

И тъй: когато аз от този свят изчезна
и като в мръсен шкаф потъна в свойта бездна,
от хората захвърлен — печален стар флакон,
лющен, прашен, мръсен, пропукан, без фасон,
ще стана твой ковчег, жадувана проказа!
Свидетел за мощта на твоята зараза,
отрова, изцедена от ангелски ръце,
о ти, живот и гибел на моето сърце!

Химн

На най-прекрасната и мила,
разпалила в гръдта ми ден,
мой ангел, идол с дивна сила —
безсмъртни поздрави от мен!

В живота ми, терзан от жажда,
повява като лъх солен,
стремеж към вечното поражда
тя в моя дух неутолен.

Торбичка с аромати, тройно
пропити в скъпите неща,
кадилница, която тайно
дими, забравена в нощта,

на показ как да те извадя,
о, неподкупна красота,
ти, зрънце мускус, ти, наслада
на дъното на вечността!

На най-добрата и най-мила
тя — мое здраве, смях стаен,
мой ангел, идол с дивна сила:
безсмъртни поздрави от мен!

Фонтанът от кръв

Понякога се виждам от свойта скръб облян;
със стонове ритмични струи като фонтан,
успявам всеки шум — най-малкия! — да хвана,
опипвам се, но не откривам нийде рана.

Тече в града, подобно арена очертан —
всяко паве е остров сред кървав океан;
засища жаждата на всяка твар презряна,
природата — и тя червена стана.

На виното всесилно се молех често аз,
дано приспи за малко рушащия ме бяс;
изостри то слуха и моите зеници!

На любовта се молех за сън — да се смили,
но любовта за мене е ложе от игли
и трябва да поя жестоките девици!
magnifisonz.com/2016/06/18/шарл-бодлер-биография-цитати-и-стихов/



Гласувай:
23
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - уникално
15.01.2017 10:17
наследство
цитирай
2. sestra - Прекрасно, завършено като у никого почти описание
15.01.2017 10:26
faktifakti написа:
наследство

на човешката форма.
цитирай
3. donchevav - Френски символизъм - любим! Каз...
15.01.2017 11:40
Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":

Природата е храм и живите колони
със смътни думи си говорят в този храм;
в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни.

И както сливат се, все по-далеч оттук,
в един бездънен и зловещ кънтеж ехата —
без край като нощта и като светлината, —
тъй съответстват си и мирис, цвят и звук.

Знам чуден мирис — лек, по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг — богат и сластно пищен, той

с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамянът, мускусът, бензоят са това,
възторгващи духа и всички сетива.

Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:

"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."

Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))

Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
цитирай
4. krumbelosvet - Невежа аз,
15.01.2017 13:06
Очудих се, че в блога велик поет се е явил. А то било Бодлер. Ни ред не съм прочел. През плет съм чул за "пън подскочи и умря" и "по реката мисъл плава и похапва зеленчук". Може ли красивото да е упадъчно и смъртоносно? Не ми е ясно. Може да може.
цитирай
5. elineli - Отрицателят
15.01.2017 15:38
на себе си! Изтърпял орисията Живот в най неподходящото за душевността му време.
Стоик! Точно това е Бодлер - бодли в мастило - с откапчени изпод писеца му неудобни истини - следи за вечността ...

цитирай
6. stela50 - Прекрасен пост...
15.01.2017 17:54
"Красивото винаги е странно"...
https://www.youtube/watch?v=ewIVWdgYxEk
Благодаря, Сестра.
цитирай
7. sestra - Можем само да гадаем, да
15.01.2017 19:41
donchevav написа:
Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":

Природата е храм и живите колони
със смътни думи си говорят в този храм;
в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни.

И както сливат се, все по-далеч оттук,
в един бездънен и зловещ кънтеж ехата —
без край като нощта и като светлината, —
тъй съответстват си и мирис, цвят и звук.

Знам чуден мирис — лек, по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг — богат и сластно пищен, той

с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамянът, мускусът, бензоят са това,
възторгващи духа и всички сетива.

Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:

"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."

Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))

Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!

Този постинг е отметка в моя дневник и не търси публика, гледам, че е избутан на първа. Неведоми са мисловните пътища на блогбеге модератора...:) Но радвам се, Вени, че четем заедно повече хора. В изследването в линка има доста интересни размисли. Поне за мен.
цитирай
8. sestra - В блога ми, да уточним :) Туй блога, не мога да му свикна, извинете.
15.01.2017 19:46
krumbelosvet написа:
Очудих се, че в блога велик поет се е явил. А то било Бодлер. Ни ред не съм прочел. През плет съм чул за "пън подскочи и умря" и "по реката мисъл плава и похапва зеленчук". Може ли красивото да е упадъчно и смъртоносно? Не ми е ясно. Може да може.

Може да може, това звучи ок, всичко е смъртно, дори красивото.
цитирай
9. sestra - Стоик - харесва ми, че го казваш, Ели.
15.01.2017 19:51
elineli написа:
на себе си! Изтърпял орисията Живот в най неподходящото за душевността му време.
Стоик! Точно това е Бодлер - бодли в мастило - с откапчени изпод писеца му неудобни истини - следи за вечността ...


Окървавени от собствените си рани бодли в мастило... А времето, то не е подходящо за никой гений явно, да? :)
цитирай
10. sestra - https://www.youtube/watch?v=ewIVWdgYxEk
15.01.2017 19:55
stela50 написа:
"Красивото винаги е странно"...
https://www/watch?v=ewIVWdgYxEk
Благодаря, Сестра.

Радвам се, че ти е допаднал, Таня и честит Рожден ден с голямо закъснение! И с обич :)
(сложих пак линка в заглавието, дано се види така, не успях да го отворя)
цитирай
11. donchevav - Френски символизъм - любим! Каз...
15.01.2017 22:49
sestra написа:
[quote=donchevav]Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":
......................................
......................................

Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:

"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."

Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))

Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!

Този постинг е отметка в моя дневник и не търси публика, гледам, че е избутан на първа. Неведоми са мисловните пътища на блогбеге модератора...:) Но радвам се, Вени, че четем заедно повече хора. В изследването в линка има доста интересни размисли. Поне за мен.[/quote

О, да, сега видях линка! Отворих го - този човек явно много е обичал котки! Намерих моя цитат за котката в мозъка и още цели две стихотворния за котки! А аз се чудех защо толкова го харесвам!:)))
И не се ядосвай, че си на Първа - постингът заслужава! Хубава вечер, Стани!
цитирай
12. getmans1 - Гетманката много обича часовници и ...
15.01.2017 23:55
Гетманката много обича часовници и календари и само в тоалетната нямаме а аз не ги харесвап ето защо:
„Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!“

Не искам друг да ми припомня, предпочитам аз да помня!
цитирай
13. stela50 - Здравей, Мира...
16.01.2017 09:13
изпращам ти линк към мой постинг от 2011г., надявам се там да се отвори.
http://stela50.blog/lichni-dnevnici/2011/04/09/krasivoto-vinagi-e-stranno.725753
За теб поздрав...
Прегръдка !
цитирай
14. iva8787 - Времето е алчен комарджия. . . така ...
16.01.2017 13:34
Времето е алчен комарджия... така е!
цитирай
15. sestra - Точно.
17.01.2017 16:29
getmans1 написа:
Гетманката много обича часовници и календари и само в тоалетната нямаме а аз не ги харесвап ето защо:
„Часовник — бог зловещ с усмивка разкривена!
Той с пръст ни се заканва и съска ни — помни!“

Не искам друг да ми припомня, предпочитам аз да помня!

И все пак механичният часовник е симпатична джунджурийка, почти жива :)
цитирай
16. sestra - Някой комарджия
17.01.2017 17:06
iva8787 написа:
Времето е алчен комарджия... така е!

така го е курдисал :) Времето е безкрайно и не изпитва недостатъци.
цитирай
17. sestra - Здравей, Таня,
17.01.2017 17:11
stela50 написа:
изпращам ти линк към мой постинг от 2011г., надявам се там да се отвори.
http://stela50/lichni-dnevnici/2011/04/09/krasivoto-vinagi-e-stranno.725753
За теб поздрав...
Прегръдка !

Прочетох поста. Велико слово - велико вдъхновение. Един от двигателите на промени у човеците. Всеки от тях ги е постигал не с цел, чрез самоизгаряне и нещо, в което съм убедена - всички те са творили. И днес също.
цитирай
18. sestra - :)
17.01.2017 17:29
donchevav написа:
[quote=sestra][quote=donchevav]Френски символизъм - любим! Казват, че започва със сонета на Бодлер "Съответствия":
......................................
......................................

Два мириса, две страсти - поетът между виното и хашиша. И стиховете:

"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."

Можем само да гадаем под чие влияние е стигнал гениалният поет до това изумително по пластичност, безсмъртно видение!:)))

Много хубав постинг, прочетох с наслада! Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!

Този постинг е отметка в моя дневник и не търси публика, гледам, че е избутан на първа. Неведоми са мисловните пътища на блогбеге модератора...:) Но радвам се, Вени, че четем заедно повече хора. В изследването в линка има доста интересни размисли. Поне за мен.[/quote

О, да, сега видях линка! Отворих го - този човек явно много е обичал котки! Намерих моя цитат за котката в мозъка и още цели две стихотворния за котки! А аз се чудех защо толкова го харесвам!:)))
И не се ядосвай, че си на Първа - постингът заслужава! Хубава вечер, Стани!
[/quote
Котката е като духовен учител. И кучето, но нямам време да тичам подир неспокойния му нос. Все пак го правя де, налага се :)
цитирай
19. mt46 - Верлен ми допада повече...
17.01.2017 20:36
Известно е, че френският символизъм е повлиял върху българския...
цитирай
20. mt46 - ...
17.01.2017 20:37
Албатросът
Ш. Бодлер



Понякога из път, щом скука ги обземе,

огромни албатроси моряците ловят —

безгрижни спътници, които дълго време

над бездните горчиви след кораба летят.



На пода повален между въжа дебели,

той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,

но става и криле огромни, снежнобели

като весла плачевно повлича покрай тях.



О, пътника крилат с походка тъй неловка!

Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!

Един му пуска дим в разтворената човка,

а друг след него куца, моряците разсмял.



Поетът е събрат на принца на ятата,

сред бурите се носи, стрела не го лови,

но долу, заточен сред гмежа на тълпата,

крилата исполински му пречат да върви.

цитирай
21. sestra - Да, разбирам.
17.01.2017 20:57
mt46 написа:
Известно е, че френският символизъм е повлиял върху българския...

Повлиял е върху цялото съвременно изкуство.
цитирай
22. sestra - Прекрасно, благодаря ти. Естетика на болката... защото няма етика за нея.
17.01.2017 20:58
mt46 написа:
Албатросът
Ш. Бодлер



Понякога из път, щом скука ги обземе,

огромни албатроси моряците ловят —

безгрижни спътници, които дълго време

над бездните горчиви след кораба летят.



На пода повален между въжа дебели,

той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,

но става и криле огромни, снежнобели

като весла плачевно повлича покрай тях.



О, пътника крилат с походка тъй неловка!

Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!

Един му пуска дим в разтворената човка,

а друг след него куца, моряците разсмял.



Поетът е събрат на принца на ятата,

сред бурите се носи, стрела не го лови,

но долу, заточен сред гмежа на тълпата,

крилата исполински му пречат да върви.


цитирай
23. sestra - .От Елиана:
18.01.2017 18:04
Бъди вечно пиян – това е истината...
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.
За вечното пиянство! За любовта!
цитирай
24. sestra - Благодаря,Ели,
18.01.2017 18:09
Тази поезия е толкова силно заредена с воля за познание, че въздейства, бих казала на днк в клетките.
цитирай
25. eliana - Особено!
18.01.2017 18:33
"Жената е покана за щастие." казва той.И не мисля,че е от чист символизъм :)
един естет и ценител на красотата и романтик.
"Прекрасно във зори е Слънцето, догдето
изпраща ни привет като същински взрив!"

Хубава вечер,Мира!Ако четеш този коментар,значи този път е успешен :)


sestra написа:
Тази поезия е толкова силно заредена с воля за познание, че въздейства, бих казала на днк в клетките.

цитирай
26. sestra - Да :)
18.01.2017 19:45
eliana написа:
"Жената е покана за щастие." казва той.И не мисля,че е от чист символизъм :)
един естет и ценител на красотата и романтик.
"Прекрасно във зори е Слънцето, догдето
изпраща ни привет като същински взрив!"

Хубава вечер,Мира!Ако четеш този коментар,значи този път е успешен :)

[quote=sestra]Тази поезия е толкова силно заредена с воля за познание, че въздейства, бих казала на днк в клетките.

Чета го :) Този символизъм си е екзистенциализъм. Спокойна вечер, Ели.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 1608659
Постинги: 732
Коментари: 7887
Гласове: 27985
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930