Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2016 21:03 - Тя
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 1574 Коментари: 14 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  "Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат."
Послание на Апостол Павел до Коринтяни, гл. 13

Смъртта не ми е враг. Те казват, че петдесет и няколко години живот не са достатъчни, за да те споходи смъртта. Те говорят, че може би наркотиците са причината, но хора умират на около петдесет не само от наркотици. Хора умират много преди петдесет и от наркотици, и не само от тях. От рак не просто си отиваш, той има един обичай -отнася като цунами човека от живота му и всичко възможно за правене по време на това събитие е като да си навлечеш набързо дрехите при земетресение. Но понякога и това не можеш да направиш. Тя идва понякога разделяща секундата на няколко разтеглени мисли и край... Тя и ти изчезвате от света, който сте обитавали. Тя.
Е тук. И макар още да не я познавам, моята, знам, че тя не ми е враг. Защо ли?
Защото има ли я до мен, и мен все така ме има. Последният, най-верен спътник ще е тя, смъртта - единствено реалната и това е сто процента сигурно.





Тагове:   смърт,   тя,


Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Тя. Е тук.
28.12.2016 14:00
Няма да е вечно, Стани. Нищо не е вечно.
цитирай
2. sestra - Светли празници, Нали!
28.12.2016 18:51
Илюзия е, че нищо не е вечно, мила. Но смъртта и вампирите не са вечни наистина.
цитирай
3. litatru - Поздравления!
28.12.2016 19:39
Весели празници!
Поздрави - Литатру!
цитирай
4. sestra - Благодаря!
28.12.2016 21:32
litaрtru написа:
Весели празници!
Поздрави - Литатру!

И на теб.
цитирай
5. donchevav - И Животът, и Смъртта са с нас още от ...
28.12.2016 22:32
И Животът, и Смъртта са с нас още от раждането ни. Идват, сядат по турски и чакат. Впрочем сяда само Тя - Той запрята ръкави - трябва да свърши толкова много неща... Тя пък стартира обратно броене. И става все по-мила. Не, не ни е враг - когато Животът свърши своята работа, си тръгва и Тя.
"Тя.
Е тук. И макар още да не я познавам, моята, знам, че тя не ми е враг. Защо ли?
Защото има ли я до мен, и мен все така ме има."
Толкова хубаво си го казала! Мъдро!
Прегръщам те!
Честито Рождество Христово, Стани!
цитирай
6. elineli - Понякога
29.12.2016 10:13
смъртта е единствената милостива награда, на която може да се надява човек, уви ...
цитирай
7. sestra - Честито Рождество Христово, Вени
29.12.2016 16:31
donchevav написа:
И Животът, и Смъртта са с нас още от раждането ни. Идват, сядат по турски и чакат. Впрочем сяда само Тя - Той запрята ръкави - трябва да свърши толкова много неща... Тя пък стартира обратно броене. И става все по-мила. Не, не ни е враг - когато Животът свърши своята работа, си тръгва и Тя.
"Тя.
Е тук. И макар още да не я познавам, моята, знам, че тя не ми е враг. Защо ли?
Защото има ли я до мен, и мен все така ме има."
Толкова хубаво си го казала! Мъдро!
Прегръщам те!
Честито Рождество Христово, Стани!

и светли празнични дни, прегръщам те!
цитирай
8. sestra - Да, Ели с големи искрени очи :)
29.12.2016 16:34
elineli написа:
смъртта е единствената милостива награда, на която може да се надява човек, уви ...

Според мен отсам точно така я усещаме, защото „донейде знаем” . И така погледнато безнадеждност може и да няма...
цитирай
9. martiniki - чета едно красиво стихотворение * гледам го, чувам го...пращам ти го за поздрав
30.12.2016 10:40
Снежинка на конци

Сияния по клепките... Със звън
отръсквам мигли. Снежни колелца
по пода се търкулват чак навън,
където сто години сняг валя.

В колибата ми скърца сламен хлад,
невидим вятър съчките угася,
в стените... стари залези трептят,
студени, избеляващи, неясни.

Додето поглед стига - белота,
под кожата ми скреж се е забила,
а вдишам ли - игли от лед свистят
и бялата надежда в мен се впива.

Сияния по клепките - слънца
от студ - избиват ярко рой миражи
на жилки в заскрежените стъкла,
измамна топлина във мен зараждат.

И тръгвам тихо в своя снегопад,
там, вътре в мен, и паметта е бяла.
Като конците, дърпащи назад,
и като мрака в зимното ми тяло.

Невена Стоянова
цитирай
10. flymore - Домът ти
30.12.2016 11:42
да е изпълнен с повече усмихнати мигове и дни, Сис!
Смъртта да стои далеч от вас, лошото да ви подминава!
Да е по-здрава и по-благословена Новата година!
<3
цитирай
11. sestra - Много хубаво стихотворение, Марта.
30.12.2016 13:25
martiniki написа:
Снежинка на конци

Сияния по клепките... Със звън
отръсквам мигли. Снежни колелца
по пода се търкулват чак навън,
където сто години сняг валя.

В колибата ми скърца сламен хлад,
невидим вятър съчките угася,
в стените... стари залези трептят,
студени, избеляващи, неясни.

Додето поглед стига - белота,
под кожата ми скреж се е забила,
а вдишам ли - игли от лед свистят
и бялата надежда в мен се впива.

Сияния по клепките - слънца
от студ - избиват ярко рой миражи
на жилки в заскрежените стъкла,
измамна топлина във мен зараждат.

И тръгвам тихо в своя снегопад,
там, вътре в мен, и паметта е бяла.
Като конците, дърпащи назад,
и като мрака в зимното ми тяло.

Невена Стоянова

Благодаря ти.
цитирай
12. sestra - Амин.
30.12.2016 13:27
flymore написа:
да е изпълнен с повече усмихнати мигове и дни, Сис!
Смъртта да стои далеч от вас, лошото да ви подминава!
Да е по-здрава и по-благословена Новата година!
<3

Благодаря, мила, нека е така и за теб и хората, които обичаш!
цитирай
13. faktifakti - Мисли за живота, не за смъртта
31.12.2016 12:46
защото сега живееш, смъртта така или иначе е неизбежна.
Желая ти спокойна Нова Година.
цитирай
14. sestra - ОК
31.12.2016 14:21
faktifakti написа:
защото сега живееш, смъртта така или иначе е неизбежна.
Желая ти спокойна Нова Година.

И на теб.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 1627947
Постинги: 732
Коментари: 7887
Гласове: 28093
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930