!

колко лесно си сменят местата - моето наблюдение, Стани:)

и все пак волята ни води напред.
Привет :)

когато си сменят окончателно местата, тогава... И все пак темата е друга - за лъжливата реалност и същинската. Поздрав, скъпа Нали :)

Преди 2 седмици когато се случи катастрофата,
се почувствах много странно - нещата се случиха
на забавен каданс - хем бях част от случващото се,
хем бях като страничен наблюдател, много странно...
И някак си си дадох сметка, че реалността, която
възприемаме нон стоп е илюзия, истинското е в подсъзнанието,
в подсъзнателните ни възприятия, които се отключват в ето такива моменти...
И двигателя в тези възприятия е само и единствено любовта,
усещането за безтегловност, едновременно за цялост и разделност,
за изначална същност и развръзка, която не зависи по никакъв начин от теб,
а само от Висшата сила, някои го наричат Създателя, аз я наричам Вселена!
Много проникновенно, Сестричка, а парчето на Еминем не го бях чувала.
Благодаря! :)
Прегръщ,

Ели

Брилянтно по изказ прозрение - дълбоко. Споделям.

си го написала, Ели... Съпътствайки в последните часове човека, с когото живях 30 години и който ми бе по-близък от брат, взех този урок, наречен "раждане - Илюзия, смърт - Истина, реалност - Любов"
Явно смъртта е учител. Еминем изглежда също при нея е учил...

за оценката!