Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2016 09:38 - Тревите и безбройните пришествия
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 3297 Коментари: 12 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Една към друга се навеждат
и дългочаканата вест си шепнат,
раздвижени от веселост тревите.
От север вече носел се саванът
и меко гънейки се приближавал
към нежните им, тръпнещи снагички
да ги покрие с бялата си кожа
от този свят, от всекидневност.
Да спим, - една на друга шепнат -
ще се събудим в рай, сестрички!

Така настъпват вечно за тревите 
небесни, окончателни пришествия 
и в снежното небесно съдене
блажено са спасени всички.




Тагове:   сняг,   пришествие,   тревите,


Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Прекрасен стих, Стани...
28.11.2016 10:52
с мъдрост на притча, с поука на басня,
с красота и топлота на приказка...
Много харесах.
Поздрави !
цитирай
2. bojil - Браво- много разчувстващо и зат...
28.11.2016 14:05
Браво- много разчувстващо и затрогващо!
цитирай
3. sestra - Радващо за мен, Таня,
28.11.2016 15:37
stela50 написа:
с мъдрост на притча, с поука на басня,
с красота и топлота на приказка...
Много харесах.
Поздрави !

Поздрави, благодаря!
цитирай
4. sestra - Благодаря!
28.11.2016 15:39
bojil написа:
Браво- много разчувстващо и затрогващо!

Поздрави.
цитирай
5. cinderellathespy - Пришествието...
28.11.2016 16:13
"Така настъпват вечно за тревите
небесни, окончателни пришествия..."

Винаги ме размисляш...
Сетих се и за едно друго стихотворение за тревите,
преди време и някак думите се подредиха от самосебе си...
Тоя цитат горе най-много ми хареса.
Най-трудно се постановяват оправдателните присъди, Сестричка...
Тревите за мен са синоним за нежност...

Ето от мен нещичко:

Тревите...

тревите се огледаха в простора
откриха в него скрита нежността
навсякъде заспалата природа
в дълбокото загърна радостта
угасна слънцето за цяла вечност
и само вятъра остана да лети
в пропитата от сбъдване безбрежност
една надежда тиха се спаси
на птиците крилете изтъняха
в гнездата им притихна студ
а две звезди в небесното изгряха
пазители в космичния приют

душата се завърза със вързанки
направени от пясък и треви
а две неземни огнени стопанки
раздиплиха пътека към „Преди“

измина много време оттогава
завръщането чука в този час
запалена е вечната жарава
за истината скрита вътре в нас

28.11.2016г.
Ели

Прегръщам те! <3
цитирай
6. nalia - Поздравления за двете ви, Стани и Ели!
28.11.2016 18:52
Истинска прелест!
цитирай
7. sestra - Ели, прегръщам те, светулке :)
28.11.2016 21:25
cinderellathespy написа:
"Така настъпват вечно за тревите
небесни, окончателни пришествия..."

Винаги ме размисляш...
Сетих се и за едно друго стихотворение за тревите,
преди време и някак думите се подредиха от самосебе си...
Тоя цитат горе най-много ми хареса.
Най-трудно се постановяват оправдателните присъди, Сестричка...
Тревите за мен са синоним за нежност...

Ето от мен нещичко:

Тревите...

тревите се огледаха в простора
откриха в него скрита нежността
навсякъде заспалата природа
в дълбокото загърна радостта
угасна слънцето за цяла вечност
и само вятъра остана да лети
в пропитата от сбъдване безбрежност
една надежда тиха се спаси
на птиците крилете изтъняха
в гнездата им притихна студ
а две звезди в небесното изгряха
пазители в космичния приют

душата се завърза със вързанки
направени от пясък и треви
а две неземни огнени стопанки
раздиплиха пътека към „Преди“

измина много време оттогава
завръщането чука в този час
запалена е вечната жарава
за истината скрита вътре в нас

28.11.2016г.
Ели

Прегръщам те! <3

Темата е същата май, а твоето стихотворение е толкова дълбоко. Браво на теб!
цитирай
8. sestra - Благодаря ти, сърдечна Наталия :)
28.11.2016 21:26
nalia написа:
Истинска прелест!

Прегръдка за теб.
цитирай
9. tryn - Уникално
29.11.2016 03:10
С мъдър поглед към тревите...
Поздрави!
цитирай
10. flymore - Дали всички
29.11.2016 19:47
ще се спасят?
Препрочитах го и ми се искаше светът да е друг, Сис...
Поздрави!<3
цитирай
11. donchevav - И мене като Флай ме разтъжи съдбата ...
29.11.2016 21:19
И мене като Флай ме разтъжи съдбата на осъдените на спасение треви. Болезнена за човешкото съзнание алегория...
Поздрави, скъпа Стани!
цитирай
12. marrta - добре си ги подслушала, сестричке,
30.11.2016 10:22
на облаци и на тревички
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2577647
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031