Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2016 23:35 - Ударите на сърцето чувам
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 2617 Коментари: 8 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Тази нощ градът прилича
на макетчета от лего
с осветени плътно улици
от педант конструктор.
Нощните автомобили -
детски, светещи колички
засилени по инерция
от детски мънички ръчички.
Ударите на сърцето чувам
като че минават през земята,
твоето сърце, което
пее химн старопонятен.
 От небето паяче се спуска
до главата ми отляво
то е твоята душа ранена
иска в мен да се изгуби
след това да оцелее.






Тагове:   сърце,


Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Призванието на жената,
02.11.2016 07:28
нарисувано с чиста детска ръчица:)
Хубав ден, Стани!
цитирай
2. sestra - :)
02.11.2016 08:40
nalia написа:
нарисувано с чиста детска ръчица:)
Хубав ден, Стани!

Благодаря за проникновеното прочитане, Наталия, хубав ден!
цитирай
3. cinderellathespy - Ранената душа
02.11.2016 09:30
Стана ми тъжно, защото душата е ранена...
И не искам да се изгубва!
Само че финала е оптимистичен - душата ще оцелее!
През есента става странно тягостно, нищо че цветовете
са красиви и някак по инерция препускаме по пътищата.
Но може би имаме нужда от тази инерция, за да можем
да съберем нови сили и в един момент пак да полетим
устремено към мястото на което е предопределено
да стигнем, когато дойде пролетта... Знам ли?!
Прегръщам те, Сестричка! <3

Ели
цитирай
4. donchevav - Хареса ми коментарът на Налия - п...
02.11.2016 09:49
Хареса ми коментарът на Налия - присъединявам се.
Всяка дума е чиста, вярна емоция - чувство и образ. Възхищавам се!
Поздрави, Стани!
цитирай
5. sestra - Не познавам здрава душа, Ели... :)
02.11.2016 09:53
cinderellathespy написа:
Стана ми тъжно, защото душата е ранена...
И не искам да се изгубва!
Само че финала е оптимистичен - душата ще оцелее!
През есента става странно тягостно, нищо че цветовете
са красиви и някак по инерция препускаме по пътищата.
Но може би имаме нужда от тази инерция, за да можем
да съберем нови сили и в един момент пак да полетим
устремено към мястото на което е предопределено
да стигнем, когато дойде пролетта... Знам ли?!

Прегръщам те, Сестричка! <3

Ели

Единствено смъртта премахва болките и раните, а ние можем само да си помагаме според мярката си до нейното идване. Затова и не всеки може да помага всекиму. Мерките ни са различни както калъпите :) Прегръщам те, Ели <3
цитирай
6. sestra - Благодаря ти, Венета :)
02.11.2016 10:09
donchevav написа:
Хареса ми коментарът на Налия - присъединявам се.
Всяка дума е чиста, вярна емоция - чувство и образ. Възхищавам се!
Поздрави, Стани!

Надявам се да е така. Отскоро отглеждам едно куче, разхождам го обикновено вечер, по-късничко, на по-спокойно и докато го правя, възприятията ми поднасят неща. Кучетата са ангели, но аз все още му търся по-подходящ дом от моя...
Поздрави, Вени!
цитирай
7. faktifakti - говориш
02.11.2016 10:13
с отвъдното.
цитирай
8. sestra - Не -
02.11.2016 10:26
faktifakti написа:
с отвъдното.

отвъд е за всички ни, но в отвъдното сърце не трябва. Там ритъмът явно ще идва от другаде :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2577739
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031