на пътя както вчера, днес

умората в очите плува

и все пак хващаш мимоходом

тукдневното полусъседско щастие

или пък полущастие - не гледаш,

вървиш и подминаваш някого,

например куче, ти

подмина кучето, което,

сега е стреснато от нещо,

повдигнало в тревата нос

събудено от сън нетраен...

сред мислите остава само тази:

възпей духа на псето

и благослови го

и дай му волята да оцелееш

на него повече ще трябва

сред тази мокра нощ, студена,

която идва, и след нея, 

и в болката му за приятел

и в самотата средчовешка,

от Бог дарена

Ти Благослови Го

Стани, само ти можеш в две думи да скриеш цяла вселена от емоции!

Ако бях случайно срещнал нейде тази творба, щях да я подмина. Но вече съм изчел доста поезия от Сестра и ето че това куче рязко ме спря. Никой цвят не е сам по себе си красив. Ала когато е съчетание с други, в умно-страстно съчетание, той добива нов цвят, който сам не притежава. Така е и с тази задъхана творба. Поради предишните тя от цвят в свят се превръща.