Животът ли? Тази игра е загубена
още в началото като е започвала.
Пространството между две буквички,
музиката в паузите на една мелодия
и бясното препускане на мравката.
Преживяйки горко минало,
препускайки знойно в същото
караме люлки, напредваме... 
И до смъртта все така ще е.
Та затова - гледайте весело
на преобладаващи празнословия
и нежИтия по каталозите.
Всичко се свършва все някога
дори и в дискотека "Нищото".


"Извлек", молив, картон - 35.5/25.3

Вярно е.

и хубав ден!

"Да!" на пулсиращото в теб, да е вот за живот, живот, в името на Светлината и Любовта! Да извървиш пътя, отреден ти свише, чрез избори, несрамувайки се от дяволски помисли и действия. С любов, грижа, отдаденост към поколение, родители, към човека, към бликащата от живот природа. Само при тези условия играта ще е печеливша.
Слънчево да ти е в душата мила, Сестра!
:)<3

Вярно е.

Да, то е дори задължително умение, макар и трудно, но животът е игра и тя ще бъде загубена. Не би трябвало да има драма - толкова, хора, които обичаме я загубиха. Честит празник!

да играем докрай :) лудички хомо луденси

ако знаехме, че ще я спечелим, щеше да е безкрайно скучно:)

......

достигна сърцевината с един жест :) С обич.

Но няма печеливша игра. Благодаря за пожеланието, същото и на теб!

Изповядвам вярата в безкрая на живота. Тукашната смърт е напускане на този свят и преминаване в друг, така както някой си тръгва от дома ни по независеща нито от него, нито от нас причина. Това че вече го няма в дома ни не означава, че изобщо го няма. Животът ни не просто е безкраен във времето, а и преминава извън времето. Играта е винаги ограничена във времето, така че няма как рано или късно да не се стигне до загуба. Но това важи за игрите, а не за тукашния ни живот. Той не е игра!!! Животът е най-висшия дар, преминаване от небитие в битие и като дар няма как да е игра, защото дар и гавра са несъвместими. Животът е изпитание състоящо се от низ изпитания. Целта е да защитим дара /който не е само в съществуването ни/, както и да го обогатим. Едно от тези изпитания е тукашната смърт. После идват и наградите.
Здравей, Сестра :)

Да, безспорно. Точно така е и за мен, но защо играта да е гавра? Тя е трупане на сила и именно затова да я загубиш е шанс да продължиш. Пьотр Мамонов, този който изигра образа на обречения монах в "Остров" го казва много точно:
"За мен няма вечно прераждане - има само смърт, след която или ще си остана вечно такъв, несъвършен, в тревоги и мъки или ще се преродя в нов мен, какъвто дори не мога сега да си представя, че ще бъда." Това не е точно цитат, но по смисъл предадено. Много ценна мисъл според мен. И всичко това не изключва играта. Но не може, нещо, което правят децата да е гавра или безсмислица :) Просто се налага да си го трансформираме във вариант за зрели хора. Хубав ден.

Сестра, не казвам, че играта е гавра. Играта е необходима на децата за да проходят в живота и чрез веселието в играта да се вкорени в тях убеждението, че животът е за да се радваме. Но самият живот не е игра... Добре, за да не замязам на исихаст, ще кажа, че ако човек погледне към живота си откъм ежедневния му изгрев, ще види, че от тази негова единствена, неповторима планета, се разкрива веселата й, искряща в игра страна. Но това е онази страна-игра на живота му, в която играта е за веселие, играта, в която няма надпревара, а от там и загуба, както никога няма да изгуби играта си ей това момиченце до съседната пейка, което така пленително си играе с куклата ДаЛина и тюленчето КиЛчо.
Уф, мразя теориите! Дали да не премина към практиката - да скоча в играта с тюленчето? :)

са всъщност начало, сестричке... Няма нужда се преструваме на цветя, та ние по рождение сме си, стареем ... :)

Щом такива хора като децата си играят най-сериозно, защо не в края на краищата? :)

Да, ние или по-точно нашите души са цветя и те преминават. Външността е просто обвивката им. Забелязала съм: Когато душата е напуснала тялото, по лицето няма вече бръчки, лицето е опънато. Само животът го нагъва, моделира, но тя, душата при тръгването си му е оставила единствено своята красноречива, вечна маска.

Добре, добре :)))

и все пак... във времето записано
остава...