Подобно смърт
след края на работен ден,
развяваща замислено коси
отмина леко покрай мен
облечена в нечисто бели дрехи.
Като вълна останала без дъх
докосна се едва в полата ми
и се стопи на сантиметри.
От ъгъла на лявото настръхнало око
прибрах попътния си вятър в чантата, 
и го погалих 
по слепите пресъхнали очи
и пак го пуснах
покрай мен да вее.
А нея я отнесе надалеч
косата с цвят на морков
като облак време,

безплътна иначе, 
но с плът почти
в онези мръснобели дрехи.

пресъхнали..
силно, Стани

Благодаря ти, ще го сменя с пресъхнали.

винаги настръхвам ,когато срещна твоя резонанс...
ахх, ти,магъосницее...под семпло прикритие..
.....................
...........
.......
аз

дар от духа с едва разгадаем смисъл... Благодаря, сестро!

допуска една недопустима веселост на цялото битие, почти като попътния вятър, който прибира лирическата в чанта, за да извади на свобода...ЖиВеене:)

Не знам от кого, щом Бог е най-щурия веселяк. Уж недопустима веселост, а неотменима. Създаде ми настроение пак, августовска Доре :)