е заглавието на книгата, която ще издам.

клик върху снимката





Спорен ден на блогорода и хаирлия да е.

В памет на Миленич, чийто "Нередовен дневник" представям пред скъпите си приятели с най-любимия за мен разказ - "Летящите хора"

Успех :)

и от мен!

Със сигурност ще прочета.

И от мен УСПЕХ, голям!

нестандартно заглавие

Болезнено още от заглавието, чак ме шокира.

благодаря от цялото си сърце за подкрепата, която ми оказвате! Не ми се сърдете, моля като разберете сега, че с тази публикация направих експеримент. Тя само привидно се отнасяше до мен. И все пак вашата подкрепа е важен стимул. Рано или късно ще издам поне една книжка въпреки, че да си призная, не го считах за необходимо до сега.
Както и да се развият събитията около тази книжка, която ще бъде точно с това заглавие, днес мисля за друга една книга, която пък вече намери своите читатели - за нередовния дневник на Миленича, който не е сред нас от 12 този юни насам. Така, че очаквайте всъщност по някакъв начин и в някакъв момент "Нередовен дневник" - гастарбайтерски и други истории от Милен, който... Светла ти е паметта, друже скъпи.

и аз те поддържам ..на макс !!
юлия

Ти също имаш моята, светъл ден.

..

Дано да успея...

И аз ти желая успех. Макар че... Точно заради това "макар че..." се реших да ти пиша. Следващите ми редове са продиктувани само от мой опит, т.е. наблюдение, мислене. Сестра, ти си талантлив човек, знаеш го. То всеки човек си има своя талант, но става въпрос сега за поетичен, словесен. Ето, имаш си блог, четена си. Та накратко - живеем в Божи свят, а не в свят от нас създаден, не от нас обгрижван. Когато нещо е добро, наистина е стойностно, има кой да го разпространи и оттатък Вселената. Има кой да прецени дали това трябва да се чете или не. Наблюдавал съм хора, които започват да се издават в книга. Променят се. Разбира се, това зависи от вътрешната сила на човека, но защо да я предизвикваме. Ами ако се провалим?:) Вече интернетът е достатъчна сила за разпространение на доброто. В книгоиздаването, сега, има суета. Има обвързаност - колко човека ще закупят книжката ми, как да пиша така, че повече да ме купуват и тем подобни. Не, не говоря за финансовата страна, а за гордостта. А ти пишеш откровено, истинно, като дете. Страхувам се да не изгубиш това нейде из тиражите. Човешко на бавен огън... Усещам за какво иде реч. Но щом си решила, пробвай. Аз ти изказах страховете си.
Имам един такъв разказ за човешко на бавен огън. Натуралистичен, но няма как да не е такъв, защото става въпрос за последните времена. Когато го публикувах в един форум и най-големите ми почитатели настръхнаха срещу мен. Но не се отказах от него - отвратителна истина, но истина. И хининът е отвратителен.
Човешко на бавен огън... Успех! :)

има много ирония в тази публикация и преди всичко посвещение на съпруга ми, когото вече го няма и комуто бе присъща именно тази ирония. Моята книга е далечна цел и не особено важна, въпреки, че съм получила всички необходими уверения и също поощрения за нея. Но знам, че и да я издам, и да не я издам, това няма да ме промени. Разбира се с едно наум, човек никога не знае, мога да потвърдя, че опасенията ти са малко неуместни по отношение на мен, но благодаря за отношението от сърце!
А сега моля покажи ми твоя разказ. Настоявам. Или друго, написано от теб.