Денят блести - монета златна
на дъното на вир прозрачен.
Замлъкнали са птиците да чуят
как циганите композират песен
за кратките години на детето
и за това, че няма да го видят вече.
Изкачва се високо майчиният глас,
полепва се по него висинето,
разлива трели ниско и широко таткото - 
обездетен, изгубен и отново малък.
А също тъй е станал малък и светът 
и тесен, лепкав като стара гъба, нисък,
с подвиснало из сенките небе и слънце,
премаляло в толкова игри и скитане.

"Циганският път" Златното десетилетие. Лично аз се чувствам късметлия да го изживея, въпреки, че имаше и някои неприемливи обстоятелства.

Готово ... а де ... хайку, музиката ме разсея и забравих думата :)))

„Денят блести - монета златна
на дъното на вир прозрачен.
Замлъкнали са птиците да чуят“

Е, по моите стандарти. Приятна вечер, Сестра!

въпреки късмета да си жив.

И приех стандартите ти.

обичам да хвърлям златните монети на дните във фонтана на небето, за да се връщам в тях, да ми останат - май непрекъснато го правя

премаляло от скачане слънце, чакаме го вече...дъждовете се налудуваха

Това е една съвсем реална случка. Надявам се да е усетена. Благодаря ти, Доре!

И на циганите не им е лесно.
Поздравления!
Литатру

никому не е лесно. Благодаря.