Денят, който говори
ето така.
Загуби,
за да намериш.
Потърси,
за да се окажеш там, където
е наградата ти.
Усмихни се,
престори, че ти е леко
и прочети 
написаното отвътре.
То ти си.

Корицата на днес, написана 1963-та, издадена 1989-та. И стигнала до мен в една симпатично разхвърляна, почти богата болнична библиотека.

Винаги трябва да се чете между и отвътре.

Благодаря.

Живейте на глас!:)

Да, точно. Не потушавайки своя или на другите.

да те нахули, щото Иван Дников е поет комунист? "Неговите" другари малко нещо му забраанили да издава за трийситени години, ама кво, нали е бил член на БКП-то?

Посветил съм му стихотворение, което бе включено в специална книга, посветена на Динков.
Ето друг негов шедьовър:
Пък и всичко е до знак набрано...
Пък и всичко прави равен сбор...
След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.
Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия тъмни пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.

и литературни критерии да се наместят по-удобничко и благонадеждничко. За мен той е поет-вихър, който обзема и отнася. Абсолютно неподражаем и неустоим.

И аз чета често твоите теми. Повечето ми харесват, а Благовещение е голям християнски празник. В моя блог има тема" Празник на жената", където съм писал за Благовещение. Може да прочетеш и да си попълниш познанията с нещо.

Радвам се, че ти харесва нещо от публикациите ми.