Thanks indeed !

Таванските стаички с прозорец към небето имат особена привлекателност и романтика. Неслучайно се обитават от поети и художници.

хубава и с този непринуден атриум. Красиво място-немясто! На безсмъртниче ухае -

Песничката на Кингс ъф лиън ми е много любима, а днес ми напомни с нещо точно за теб. Благодаря за ответния поздрав.

Непринуден атриум мен ми е малко смешно, но тук му е мястото.

перденце с дупчица за слънце ... ех, промушено детско пръстче през него видях, сестричке :)
Понякога нещата не е нужно да бъдат наречени, достатъчно е човек да ги чувства. И да си ги държи на близо. Правилно си го сложила тук.

. Може би е така. Всъщност вярвам ти, Ели :)

Ссестара, събуди спомени в мен на има няма половинвековни :)))

В детството си имах такава стаичка, на тавана над салончето 3х3, за съкровища книги и мечти и понеже ми беше малка, на старата черница си направи и чардак.

пп Вярно бе, на прозореца за перде си бях поставил с два пирона парче синя басма на бели цветя.

Съновидение наяве - пожелавам ти да се сбъдне - но внимавай с метлата:)))
Поздрави, Стани!

привкус на безсмъртие,
толкова е неуловим с внушенията си

Това е нещо много искрено, чисто и вдъхновяващо. Пожелавам ти да се сбъдне в цялата си ефирна нежност.

Хха... не съм пристрастна към метли - то всеки трябва да е внимателен с тях ;))

добре.

Обичам, когато поезията се държи като жива. А вероятно и е.

Мерената ти реч пределено е по добра от политическата ти приказка:)
Четейки я си спомних за Дамян Дамянов/ Тавана/. Спомних си как съученичките ми
чинно и свъзхищевие/въпреки различната му визия/ стояха в редичка с лексион в ръка
за да им напише нещо в него. В какво тъпо време сме живяли само, та такава почит
да изпитваме към тези "изишни" /днес/ хора -поетите.:(

от написаното, както и да е възприемано така, както не мога да се върна назад и да изтрия лошите неща от миналото. Нещо повече, унижените и оскърбените като правило се учат на благодарност към всичко, довело ги до часа на истината вместо да пилеят нерви и време да мразят своето минало и носителите на беди в него. Паметта служи за сила, не за отслабване на духа чрез мисли за отмъщения и непоправими щети. Всяко зло за добро. Именно Дамян Дамянов е носител на това послание. Още веднъж сблъскваш тук неадекватна своя нагласа с реалността, която имаш пред себе си. Благодаря от сърце за харесването на този текст.

Защо смяташ, че моята нагласа с реалността е неадекватна? Кое е грешно в съжденията ми? Намирам за престъпно например вдовицата на Дамянов да пише чалга
за да издържа децата си, да "ляга та ДПС" за служба/мисля зам министър/ пак със същата цел. Престъпно бе и съдия изпълнител да влиза в дома на Фотев за неплатени консумативи. Престъпно е и артисти и вокалисти , любимци на няколко поколения да мизерстват и да се правят на "маймуни" за някоя и друга роля вместо да стареят с достойнство.
Аз си вадя хляба със счетоводство и арбитраж. Тоест имам реална представа какво се случва с дребния и средния предприемач/такива са клиентите ми/-окапват един по един. Това може и на око да се види по затворените сергии и магазини в кворталите извън центъра Топим се, демографските показатели са катактрофални, няма работещи институции. За да не се потърси сметка на виновните за това състояние/ и от ляво и от дясно/ мен и теб ни "сборват" и аз пиша постинг за Гео милев, ти за Райко Алексиев, а през това време "джепчиите ни джобят". Ти не си ми враг/аз също не съм ти/ На мен врагове са ми Станишев, Борисов, Доган, Костов...Те не са "леви", не са" десни"-те са безчестни .
И моето съжаление не е за времето преди 10ти , а за това, че не надградихме постигнатото колкото и семпло да беше то. Аз скришом от нашите четях по нощите, днес плащам на внуците за всяка прочетена от тях книга!? Жева ми "скача" че не е педагогично, но виждам с очите си , че е фактично. Усещам ги как ме мислят /внуците/ за наивник-хем им е удоволствие/вече/ да четат , хем им плащам.
Мечтата на счетоводителя-астиви и в дясно и в ляво

За това споря "сестра"-мисля си , че е по добре внуците ни да четат Екзюпери например /големият чете този месец "Малкия принц/ отколкото ние да ги товарим
с близкото ни минало и да настройваме едни срещу други.