Три пъти поезия от Калин Донков

Незабрава 

Налей ми вино в чаша тънкостенна 
и приседни с усмивка неизменна. 
Любима, ти навярно имаш право: 
сърцето свойта участ заслужава. 

И някакси привиква с туй човекът, 
крещи от тишина, мълчи от екот. 
Дали позор ще срещнеш, или слава - 
сърцето този изпит заслужава. 

Целувай дълго. Глътката резлива 
безсмъртната любов из нас разлива. 
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава! 
Сърцето този празник заслужава. 

Далеч от теб или навеки с тебе, 
спокоен ще дочакам всеки жребий. 
Сърцето всеки жребий заслужава. 
Но не забрава, ах, но не забрава... 

Прашинката любов

На зимата запуснатият храм  скриптящите си порти не затваря.  И жадната душа на януари  като последна свещ блещука там.  Следобедът отстъпва, размножен  в безбройните значения на здрача.  Градът е общество от минувачи.  Животът е почистен и снишен.  Животът е подслон необходим.  За малко сме във него приютени,  разпънати от смешно двоумение -  да седнем ли, или да постоим...  Студът под пепеливите палта  ни изтезава грубо и пристрастно.  На този свят смъртта е безопасна.  Но строго забранена е смъртта.  На този свят все още предстоим.  И учим същината му лукава:  каквото сме загубили - остава,  каквото притежаваме е дим.  А утре ужас ще ни възвиси.  Или крушение ще ни разпали.  И само силна като цианкалий  прашинката любов ще ни спаси.

и 

ЗИМНА КЪЩА  Ако в чая въздъхнат горчиви треви  и потръпне червената риза на клена  иде време за горест, иде мраз несъмнено,  а сърцето на лятото още кърви.  По кръга на студените мокри скали  гъвкъв размисъл слиза, жадуван, дочакан  и ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,  а сърцето на лятото още боли.  С изяснени във мъчна усмивка черти  всеки стъкмя огнище и потърсва кибрита.  Синьо светва слана, скрежът слиза в горите,  а сърцето на лятото още тупти.  На мъглите през мрачното, млечно море  завърни се отнякъде, излъжи ме "Навеки".  Една ябълка матова донеси отдалеко  и... сърцето на лятото няма да спре...

http://sestra.blog.bg/izkustvo/2009/10/28/zimna-kyshta.424251

Благодаря за доставеното естетическо удоволствие!

Много ми харесва:

А сърцето на лятото още тупти....

На мъглите през мрачното, млечно море
завърни се отнякъде, излъжи ме "Навеки".
Една ябълка матова донеси отдалеко
и... сърцето на лятото няма да спре...

Поезията на К. Донков е наистина три пъти - и много пъти по три - истинска поезия! Благодаря ти! А аз обичам песента "Незабрава" в изпълнение на К. Филипова. Поздрав за тебе, скъпа Стани!
https://www.youtube/watch?v=uVGlRP3p1KI
Честит Ивановден!

Честит празник.

прашинка любов, спасяваща... и надеждата.
Стихове, които те събират, и стягат понякакъв начин възела на тъгата, и просветляват... Благодаря за споделеното, Сестра!
За много години!

и от мен.

„Налей ми вино в чаша тънкостенна “ ...

Миналата година започнах да реставрирам една много стара къща, дядова на жена ми, там където „нямам елекричество“, намерих чаша тънкостенна, но ракиена 20 мл. „напръстник“ но красив с формата си и без никакви шарки. От дете помня много такива, красавици.
Само една а бяха много някога, сега ми е любима, като си я напълня се сещам за дядо Слави „ Наздраве адаш!“ - тъй ми казваше - „Пийвай си колко ти е сладко но и но и се храни!“
Оттогава ходя по битаците и търся такива единични, стари и красиви /според мене/ чаши, вече имам четири ракиени.

Извинявай, че една чаша тънкостенна и вероятно не кристална в мен събужда такива спомени, за пиене а бе, пиянски!
Хубава вечер, Сестра!

И аз си имам такива две къщи от детството, където си имах култови чаши и други разни неща. Хубава вечер и на теб :)