Изкуството да изключваш въображението

То няма очаквания
да го харесаш
ти, ти, също ти.
То не флиртува
и не те насилва,
няма своите цели.
Най-много да те цапне
с мокър парцал,
да те погъделичка,
да ти се изсмее, 
а после изплези
като малко дете.
То е тук пред теб
и няма илюзии за теб,
нито за себе си.
Скоро ще изчезне.
като вода в пясъка,
като сол във водата
и като нищо,
което е било нещо,
а не илюзия.
То е вечната игра
с онези стъклени топчета -
преспапиетата - думи,
достатъчно изтъркани
с неща и други неща.
В началото беше словото,
да, има и такова начало,
но имало е и още време,
преди началото –
вид тишина.

Да! Преди началото е имало безкрайно време.
И понеже хората не са съществували, е било тишина.
След началото също ще има безкрайно време. Но без тишина.

слънцето изгря.

забелязваш ли как само да пуснеш нещо по-естетско, по-философско и упоителните иначе коментари на разни гетманси, алибабата и прочие изчезват?

И само нещо злободневно, политическо да напишеш, веднага са на линия.

Какво значи това "да" и "има такова начало"? Ти да не би да се правиш на коректив на Бога? Има само един дето се е опитал да го стори! на него ли ти се иска да се кланяш?

да ти коментират мъдреци. Един запали слънцето с мисъл, друг го приспи и така върви този свят.

То е!

е.

да си омиротворена. от тези битки няма победители, а ти си човек на изкуството и създаваш прекрасни негови произведения.

да не говориш за досадата? Радвам се за омиротвореността, благодаря.