Преди 40 000  години човеците рисували и свирели на инструменти от кост. Те приличали много повече на животни от сега, били малко на брой, не търсели удобства, не се конкурирали, но се занимавали с това, което днес наричаме изкуство. Само, че за мен и тях тази дума звучи изкуствено. Те били дух, сътворение, създаване, интуиция, ефирност, смирение и красота. Те били това, към което днес с огромни усилия и самообучение се стремят много малко от нас, съвременната свръхпопулация върху планетата Земя.
 Най-тъпото нещо, което съм чувала през целия си живот е, че културата на човека и неговата потребност да твори се появявали едва след като бил порядъчно натумбачен с храна, натруфен с пожелани дрехи и обувки, напомпан и нарисуван като кукла, надрифтен от скъпата си таратайка, нагледан с телевизия, назомбиран с трол-послания в интернет, включително бездушен кич (наричан погрешно изкуство) и всякак изпонаправен във физическия свой смисъл. Че за какъв друг човешки смисъл може да се говори по този начин. Най-много да приравним изкуството до някакъв вид ордьовър или десерт, а може би аксесоар... няма лошо, но е добре да сме наясно, че това е само един дребен фрагмент от силата на изкуството. Трудни времена са, и то доста отдавна...
 Най-вредното, лъжливо, опошляващо и дебелашко нещо е твърдението, че изкуствата не били бит човешки, а били нещо вторично, третично и четвъртично, без което човек можел и да мине, особено ако той днес няма какво да яде, покривът му капе и утре се очертава да му е същото. Чула съм го за първи път някъде в седми клас и при все, че бях доверчиво и добронамерено дете, обичащо учителите си, в този именно ден марксизмът ме загуби преди да успее да ме налъже както си знае с мазни усмивчици, със строгите си погледи, с шушукането по ъглите и разни други такива, да не разправям. Сещай се - мръснишки дела и документи, преди да изпие повечето свежи сокове на младата ми душа, преди да ми отнеме и последната надежда, че бих могла да живея, работя и реализирам що годе някакъв смисъл сред всички онези фалшиви духообразни тонове, които пръскаше като биологично оръжие сред моите връстници, приятели, с които убиваше и последната енергия на родителите ми да видят един малко, мъничко поне по-ведър свят за себе си. 
   Сега, след като минаха толкова години, мина ми и фалшивата надежда, че е лесно и възможно един стъпкан общ дух да се възроди сам, без участието на човеците, след като и баща ми си отиде в толкова години на воля, устойчивост и вътрешен кипеж, за да не падне насред кошмара, кошмара, че е  преследван до последната своя секунда...
 Сега, ако нямам надежда, имам воля.
 Волята да направя една пътечка. Пътечка за всеки, когото докосна, към самия себе си, а там е Бог. Пътечка на създанието, сътворяването, съучастието, съратничеството, което не реве на умряло дори когато умира и пътят на това съзидание е безкраен.  
 Хей, ти, първото и единствено нещо в теб, това си ти, който имаш да правиш неща. Ти, който създаваш свят. Ядеш, спиш, караш кола или не караш, гледаш или не гледаш телевизия, ползваш интернет или не и то, само, за да си по мярка на формата Създател. Страхувай се от злото, то е нещо естествено, но не ставай страх. Остани си ти. Времето изменя всичко, но някои неща като правдата на страната на доброто, което не вреди, винаги си остават същите. Времето заличава фалшивите, но не и правдивите. Артист е роля вечна, а личност - временна. 
 Направи така, че този твой свят да грее като посипана със слънчеви зайчета поляна и ягоди да се крият в присоите, а миналогодишните листа да миришат на вечност с небе и един безкраен път да се гуши нанякъде. Може и да е по-мрачно някой път, но тогава нека има птици - много птици, горски и градски, от синигери до гарвани, защото светът не може без птици. И дървета. Вдъхновение, лекота, интуиция, порядъчност, дисциплина, приемственост, свобода, въображение, смирение - на това ни учат всички те. 
 Духът си диша и без нас, мен, теб. Безразлични сме му. Но когато дишаме дух - и трудно, и красиво е. 
Ако не го разбираш това тук, имай добрината, не ми пиши, не ме убеждавай в други истини, продължи си по пътя. Не съм толкова значима, нито безвременна, че да водя излишни спорове :)

"Най-тъпото нещо, което съм чувала през целия си живот е, че културата на човека и неговата потребност да твори се появявали едва след като бил порядъчно натумбачен с храна, натруфен с пожелани дрехи и обувки, напомпан и нарисуван като кукла, надрифтен от скъпата си таратайка, нагледан с телевизия, назомбиран с трол-послания в интернет, включително бездушен кич (наричан погрешно изкуство) и всякак изпонаправен във физическия свой смисъл. Че за какъв друг човешки смисъл може да се говори по този начин. Най-много да приравним изкуството до някакъв вид ордьовър или десерт, а може би аксесоар... няма лошо, но е добре да сме наясно, че това е само един дребен фрагмент от силата на изкуството."
Права сте. Написаното се отнася за масовата култура, която е неотделима част от съвременното потребителско общество.

себе си, близко до корена, до природата...жалко за нас с големите ни претенции за цивилизованост и високо изкуство

винаги съм се питала защо така изкуствени ми се струват хората на изкуството, в повечето случаи, срещала съм всякакви, но преобладават предвзетите, надменните - правила съм аналогия с думите = може би защото са си повярвали твърде, че са хора на изкуството, така им се е отразило. Голяма грешка е човек да се взема насериозно :)

чудесно си го написала, споделям

Стани... чета и не спирам сълзите си... колко животи, колко съдби,
колко истини унищожава бездушието и изкуствено създаваните
правила, опорочаването на ценностите, достойнствата, вярата,
подмяната на истината... и още, и още...
... "Но когато дишаме дух - и трудно, и красиво е."... Живот е !
Много силен текст... Поздрави !

Отговорността на натрупаното наследство е толкова тежка, че много от хората се напрягат, усещайки, че я носят. А няма защо. Най- доброто лекарство за всичко си остава смехът и усмивката.

В мен има много напрежение по темата, но чудесно е, че споделяме това виждане :) То е от първа значимост.

На мен не ми изглежда силен, но вие с Дора ме окуражавате. Поздрави :)