...е семето на твоя плевел,
кълнило в моята градина.
Цветята ми му се усмихват
дори да знаят, че ще ги убие
заради братското цъфтене.
Но аз съм тук да го изтръгна
освен ако не ми съобщиш, че
решил си да го правиш цвете.


Картинката не е илюстрация на текста. Надя Искрова е причината да го публикувам тук, а принадлежи на Елиана, за нея е направен акварелът. Снимка е и качеството не е много добро.





И любима българска песен пак по идея на Надя. 

О, да, животът на повечето градински цветя е започнал така - като компромис с имиджа на диви растения и плевели, каквито реално са били....и после идва ред на едно селектиране на семена, едно облагородяване, че опрашване, че колтучене, че филизене, пръскане, поливане, подхранване:)))) - ....докато разцъфнат разкошните цветове на "културното" растение "градинско цвете"...Пък някои после се изнежват и започват да претендират за парниково отглеждане с цел търговия:)))))))
Допада ми вкусът на Надето - и поетическият, и художествено-музикалният, макар да не съм върл фен на клубното изкуство:)))))
Интересен лирически смисъл…внушение за мек, нежен компромис от сърце, по женски склонно да прощава:)))
Поздрави, мила Стани! Прегръдка!

само склонността към компромис по добре да наречем приемане с разум. Надя настоя пред мен за този пост и за акварела, който направих за Елиана, а песента си е само мой избор, заръката бе да е българска :)

http://eliana.blog.bg/zabavlenie/2015/02/27/retro.1341745
Тук е на мястото си , нали :)Прегръдка!

Много ти е хубав акварелът:)

от там тръгнало и там се върнало :) С най-добри пожелания за теб и всички, които харесват този акварел.

всички плевели цъфтят, и паламидата, онази инатлива бодливка - и тя.

Благодаря ти! Това се казва жест! Картината ти е една от любимите ми картини въобще и вярвам в бъдещето на цветето и на съзиданието на цъфтежа, на могъщите хармонии на хаоса..., който твори и СЪтворява, дотворява. Сърдечни поздрави и прегръдки от снеговита, мартенска и говоряща на себе си в топене и прехвърчане на сняг София! :) Зарадва ме, много хубав постинг и присъствие! Поздрави от Клара Цеткин и от мен! :)))

Ти направо ме принуди да го направя. Темата ми е също за картина и първото, което ми хрумна по нея беше именно това за градинарите и защото да я визуализирам имам нужда от време, първо я стегнах в текст. И благодаря за поздрава, поздрав за Клара и от мен и всички крави, овце, кози, кокошки и всички женски добитъци, впрегнати да раждат и да бъдат доени, износвайки крехко този странен свят. Крехко, но окончателно, пък да става каквото ще. :)))

Цветята ми му се усмихват
дори да знаят, че ще ги убие
заради братското цъфтене.

цветя са. До тях съм.

Благодаря ти, че ми го казваш.

все пак има цветя, има и самораслячета, незабележими... Стина, много нежност има в тази картина. Поздрави!

Благодаря ти, Мая :)