Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2014 20:23 - Трудното лесно
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 1872 Коментари: 8 Гласове:
23

Последна промяна: 07.12.2014 21:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Поезията е горчиво хапченце
и същността ти капсулирало,
не ще намери лесен път из теб
до оня боязливо чакан ден, 
на който я приемеш вместо дишане.
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.






Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jabalka - Привет Сестра! :)
07.12.2014 20:49
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!
цитирай
2. sestra - Привет, Ябълка :)))
07.12.2014 21:25
jabalka написа:
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!


Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.
цитирай
3. jabalka - Да някак си встрани но и на място ... !
07.12.2014 22:21
sestra написа:
jabalka написа:
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!



Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.


Знаеш ли под ненужна , имах имах наум ненужна за определени хора , а погледът понякога е и мрачен, понякога е търсене на ливада , а откриване на пчела и лодка в бурно море ... все необходими свойства на мисълта и предметите , които оживяват във фантазията и красивите умове на светлите ни личности , които по някаква причина се възприемат и негативно от други не толкова ... ?!
цитирай
4. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
08.12.2014 01:38

Интересно описание на поета и поезията.

Не бях чувал такова.

цитирай
5. donchevav - Тези думи на Бродски съм ги чела н...
08.12.2014 08:09
Тези думи на Бродски съм ги чела някъде, струва ми се, че беше в едно негово произведение - "Монолог"се казваше -- сборник интервюта за някаква руска телевизия. По повод на цитираните думи на Данте за човека, на лицето на когото трябва да пише " Homo Dei — человек Божий", - мисля, че е от трактата "Пир" /?/. Стихотворението ти ме провокира да добавя още малко :

„И затова нека не сяда на това пиршество онзи, чиито органи не са приспособени за това, защото няма ни зъби, ни език, ни небе, а също и онзи, притежаващ за помощник един такъв порок – стомах, пълен с отровен сок, вреден толкова, че никакво ястие да не може да приеме. Но нека дойде тука всеки, когото семейните и гражданските грижи са лишили от човешки глад, и седне на една трапеза с другите, подобни на него неудачници, и нека в краката им се разположат всички тези, които по недолюбване са се оказали недостойни за високи места, и нека и те като другите приемат моето угощение с този хляб, който ще им позволи и да го приемат, и да го усвоят.”

Споделям твоето мнение за мисията на поета и за същностната роля на поезията в живота на човека, особено финалните стихове:
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.

Великата схизма на сътворението е вечната болка на поета...
До много интересно виждане си достигнала, Стани, дълбоко...Поздрави! Успешна седмица!
цитирай
6. sestra - Не толкова... Да :)
08.12.2014 16:51
jabalka написа:
sestra написа:
jabalka написа:
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!




Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.


Знаеш ли под ненужна , имах имах наум ненужна за определени хора , а погледът понякога е и мрачен, понякога е търсене на ливада , а откриване на пчела и лодка в бурно море ... все необходими свойства на мисълта и предметите , които оживяват във фантазията и красивите умове на светлите ни личности , които по някаква причина се възприемат и негативно от други не толкова ... ?!


Да, Ябълчице.
цитирай
7. sestra - Интересно?...
08.12.2014 16:54
tutankhamon661 написа:

Интересно описание на поета и поезията.

Не бях чувал такова.



Поезията е само един вид - поезия. И се определя според жаждата за нея.
цитирай
8. sestra - Много ти благодаря, Вени.
08.12.2014 16:55
donchevav написа:
Тези думи на Бродски съм ги чела някъде, струва ми се, че беше в едно негово произведение - "Монолог"се казваше -- сборник интервюта за някаква руска телевизия. По повод на цитираните думи на Данте за човека, на лицето на когото трябва да пише " Homo Dei — человек Божий", - мисля, че е от трактата "Пир" /?/. Стихотворението ти ме провокира да добавя още малко :

„И затова нека не сяда на това пиршество онзи, чиито органи не са приспособени за това, защото няма ни зъби, ни език, ни небе, а също и онзи, притежаващ за помощник един такъв порок – стомах, пълен с отровен сок, вреден толкова, че никакво ястие да не може да приеме. Но нека дойде тука всеки, когото семейните и гражданските грижи са лишили от човешки глад, и седне на една трапеза с другите, подобни на него неудачници, и нека в краката им се разположат всички тези, които по недолюбване са се оказали недостойни за високи места, и нека и те като другите приемат моето угощение с този хляб, който ще им позволи и да го приемат, и да го усвоят.”

Споделям твоето мнение за мисията на поета и за същностната роля на поезията в живота на човека, особено финалните стихове:
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.

Великата схизма на сътворението е вечната болка на поета...
До много интересно виждане си достигнала, Стани, дълбоко...Поздрави! Успешна седмица!

И също така, благодаря ти за допълнението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578391
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031