Чист като бебешка сълза човек, нобелов лауреат за поезия в края на живота си, когото ощетените и примамени от зло съветски институции и човеци унижавали до 32-рата му година, принуден да емигрира. Лесно е да се досетиш, че естествено придобитата популярност го е спасила от анонимна мъченическа смърт като тази, достигнала милиони повече или по-малко талантливи или просто гладни и или просто живи, но пречка някому руски граждани от сатанисткия метеж 1917 г. до днес.
 Щом на този човек  такива изкушени индивиди са гледали с присъщото си крайно високомерие и глупашка надменност, какво има да се чудим как днес може да има хора, дотам паднали, че да не ценят достойнствата, че и човешкия живот като ценности. Те са материализирани от същата надменна и пошла пролетарска каша. 
 Не познавам друго общество, в което децата на други хора да са били отхвърляни и унижавани с такъв хъс и наслада, просто защото са чужди както в това време на пребиваване, което имах странния късмет да преживея в детството си и до днес. Видях - няма друго.


 ЙОСИФ БРОДСКИ

и превод от Димитър Калев

В СЛЕДУЮЩИЙ ВЕК

Постепенно действительность превращается в недействительность. 
Ты прочтешь эти буквы, оставшиеся от пера, 
и еще упрекнешь, как муравья - кора 
за его медлительность. 
Помни, что люди съезжают с квартиры только когда возник 
повод: квартплата подпрыгнула, подпали под сокращение; 
просто будущему требуется помещение 
без них. 
С другой стороны, взять созвездия. Как выразился бы судья, 
поскольку для них скорость света - бедствие, 
присутствие их суть отсутствие, и бытие - лишь следствие 
небытия. 
Так, с годами, улики становятся важней преступленья, дни - 
интересней, чем жизнь; так знаками препинания 
заменяется голос. Хотя от тебя не дождешься ни 
телескопа, ни воспоминания.

1995

В СЛЕДВАЩИЯ ВЕК

Преминава действителността в недействителност постепенно.
Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,
и ще го упрекнеш, както мравка - дърво,
за неговата леност.
Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк
повод - я наемът скочил, я започнала жилищна криза;
просто бъдещето иска да влиза и излиза
без тях.
Но да вземем съзвездията: според съдебното им досие,
ако светлинната скорост е бедствие,
присъствието им е отсъствие и битието - следствие
на небитие.
С времето уликите стават по-важни от вината, наште дни -
по-забавни от живота; и гласът става огромен
препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни
телескоп, ни дори някакъв спомен.

Не выходи из комнаты, не совершай ошибку... (1970)

Не выходи из комнаты, не совершай ошибку. Зачем тебе Солнце, если ты куришь Шипку? За дверью бессмысленно все, особенно -- возглас счастья. Только в уборную -- и сразу же возвращайся. О, не выходи из комнаты, не вызывай мотора. Потому что пространство сделано из коридора и кончается счетчиком. А если войдет живая милка, пасть разевая, выгони не раздевая. Не выходи из комнаты; считай, что тебя продуло. Что интересней на свете стены и стула? Зачем выходить оттуда, куда вернешься вечером таким же, каким ты был, тем более -- изувеченным? О, не выходи из комнаты. Танцуй, поймав, боссанову в пальто на голое тело, в туфлях на босу ногу. В прихожей пахнет капустой и мазью лыжной. Ты написал много букв; еще одна будет лишней. Не выходи из комнаты. О, пускай только комната догадывается, как ты выглядишь. И вообще инкогнито эрго сум, как заметила форме в сердцах субстанция. Не выходи из комнаты! На улице, чай, не Франция. Не будь дураком! Будь тем, чем другие не были. Не выходи из комнаты! То есть дай волю мебели, слейся лицом с обоями. Запрись и забаррикадируйся шкафом от хроноса, космоса, эроса, расы, вируса.

Кога в русия човешкият живот и достойство са стрували нещо? Крепостни си бяха, крепостни и су останаха. И мисленето им е такова, и манталитета. Безнадеждно деградирала и изостанала нация (ако изобщо е правилно да се употреби думата нация за тези).

надделявала над това мракобесие повече от век и процъфтявала в хора като Бродски при всичките усилия на пъклослужителите да изтребват свестното що виждат системно, последователно, непрекъснато. И сега си давам сметка - Хитлер искаше да унищожи модерното изкуство, а то оцеля за голяма негова скръб, а Иван Грозни, Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и не ми се изреждат колко много са, искаха да унищожат човека. Е не успяха. Тези човеци като Бродски присъстват на закриването на тази "държава", за да я опровергаят окончателно, като факт. Не на тоя, не на оня свят, а завинаги.

Cogito, ergo sum!
Само велик дух може да издигне своето ergo sum над площадния шум и суета на света, над времето и пространството, над човешките страсти и заблуди:
Не будь дураком! Будь тем, чем другие не были.
Не выходи из комнаты! То есть дай волю мебели,
слейся лицом с обоями. Запрись и забаррикадируйся
шкафом от хроноса, космоса, эроса, расы, вируса.

"Писателят е самотен пътешественик и няма кой да му помогне. Обществото винаги е повече или по-малко негов враг. И когато го отхвърля, и когато го приема…
Човекът е като събирателното – не печели нищо от смяната на местата. Можеш само да замениш една трагедия с друга трагедия. Това е стара истина. Единственото, което превръща трагедията в съвременна, е усещането за абсурд при вида на нейните герои.
Както и при вида на зрителите й..." /Йосиф Бродски/

Поздрави за интересния постинг, с който ни напомняш за този уникален творец с тромава наглед фраза и тежки, трудно запомнящи се стихове, но поет мъдрец и философ - и гражданин на света!

Все пак е оцелял. Не се знае колко талантливи хора са били избити от тази престъпна държава още преди да се докажат.

великият поет е всемирно дете, Вени, но не знам дали мога да нарека тежки и трудно запомнящи се точно неговите стихове. Те сякаш имат крила. Не се дава случайно Нобелова награда.

филма "Покаяние" на Тенгиз Абуладзе и няма шанс да го забравя скоро.