Мама е тиха и все по-малко
взе да говори, въпроси задава,
а някак си се разсейва
като че има водопад отвътре,
който бучи и отнася звуците
и тя пропуска части от думите,
които се опитвам да кажа.
Трудно и е да бъде същата
в тялото, което днес притежава
и отказва да се променя
заради нас, всички останали,
тя е жена и не умее да не бъде.
Тъмните сенки на красотата и,
които събаряха мъжки духове
и караха очите им да се смиряват;
които сега надъхват хищно 
и вдъхновяват жените-поетици
са изтлели като кибритени клечици.
Сега тя просто само си свети
и в прегръдката ми на сбогуване
пуснала незабелязано
слънчевите ми зайчета...

За мама с разбиране и обич....!
Житейските "сезони",през които преминаваме,различно преживени ,но неумолимо
сменящи се!
Поздрави!Приятен ден!

неумолими сезони или просто неумолим живот през всички сезони. Поздрави, и на теб приятен ден.

Поздрави за теб ;)

и за теб поздрави.

... „ Мама е тиха и все по-малко
взе да говори, въпроси задава,
а някак си се разсейва“

И е хубаво да се сещаме на тези моменти, просто защото това е и нашето бъдеще!

наистина.

Трогателно

и тъжно.............

но боли живото само...

а за мама се пише най- трудно.

Благодаря ти.

Идвам отново, Сестра, усещам всяка дума като своя, а думата - топла от обич. И чувам:

като че има водопад отвътре,
който бучи и отнася звуците

И най - страшното според мен е, че отнася и волята ...
Поздрав!

Наистина е така. Първо ни отнасят волята разни неща отвън, а по-късно - отвътре.

Тази болка ми е позната - да гледаш със страх как всеки ден отмива по нещо от любимите черти, как съществото, за което би направила всичко, има нужда от все по-малко неща, как светлината гасне в скъпите очи - и да не можеш да направиш нищо. И все пак - това е болката от срещата с живия живот - бъди благодарна на подарените сакрални мигове на обич и взаимност. Финалът на творбата е много, много силен - поздравления! Усмихнат ден ти желая, Стани! Поздрави на мама!

благодарността е на ход. Радвам се на споделянето.