Tоку-що паднах в него след три дена в България. Истинската България знаете ли какво прави? Станала е шумкар. Е не като онези с пушките.  Днес тя търси всякакви неща в горите, само не и да се крие от властите. И дано не и се налага, защото истинската България днес е притисната в ъгълчета на своята територия от боклуците. Огромни пълчища боклуци, които напират с бясна упоритост да я затрупат цялата, произвеждайки лавинообразно национална катастрофа. С ламтежи, продажничество и нагли очи. С пошъл вкус и простотия. С префинено нахалство и ламинирано невежество. До скоро те обитаваха единствено институциите. Днес ако отидете в някое министерство, ще усетите дъх на умряло. И няма да видите хора по коридорите. Само призраци. Това е така, защото боклуците бяха там. Бяха и нищо не оставиха и нямат намерение нищо да оставят след себе си, както никога не са го правили. Вече са плъзнали навсякъде и търсят още живи неща за изяждане. Затова да бъдем тихи, разказвам за България - нашата, в която съвременните българи се сливат с неизброимите и красиви кътчета по неочаквано красив начин наместо просто да я консумират или преиначават за търговски и наужким перспективни цели.
 Тениската не я продавам, както инстинктивно може да си помислите, интернет пазарувачи. Купих си я от моите приятели от артгрупа "Дупини", които вече повече от десет години правят своите летни симпозиуми лендарт, за да ги подкрепя.  Попа, Цвети, Катето, Орфей и още няколко човека канят всяка година художници от чужбина и гостуват на своите приятели на подобни симпозиуми там. Е добре де, какво е лендарт?... Простият превод ще свърши работа - земно изкуство, такова, което работи със земни материали и използва за показване на творбите си пак земен терен. Навън, на открито. От изображението се вижда, че се намирам в село Габровци, близо да Дряново. И прегръщам вече обичната ми Цвети, която в момента се занимава с детски уъркшоп край реката.




Уъркшоп означава най-просто "събират се хора да си сътворят нещо с помощта на...". И спирам с описанията. Има доста снимки с инсталации, а тази с моста е творба от миналата година, отнесена от пороя.






Река Еньовица. Около и в нея постоянно нещо се случва.











Струнен музикален инструмент от дънер на дърво. Наистина свири.







Още едно дърво, превърнато в музика. И за да изрази благодрността си към него, авторът е засадил три фиданки по дължината му. Има и каменен подиум, където да стъпиш, за да си посвириш.











Църквата "Свети Георги" е в реставрационен период.



Почти римски на пръв поглед път се е открил под отмитите от пороя асфалт и чакъл.









А ето ги и пеперудите-артисти. 





Ами това е. Бог да ги пази и подкрепя стъпките им. Те вече правят каквото трябва, пък каквото ще да става.

интересно и необичайно.
аз си избрах дърветата с корените и висящите шушулки.

всичко това се променя постоянно. И на мен дърветата-ръце в преддверието на необитаемата къща ми станаха любими.

... красиво, стойностно !
Поздрави за теб и идеите на артгрупа "Дупини" с пожелания за повече последователи и ценители на това изкуство!

Хубаво лято!

И на теб хубаво и ведро, vilish :)

По нещо ми напомни за японците.
Поздрави за кросатата, сестрице! И ние можем, стига да искаме!

част от тези неща са създадени от чужденци, канени в симпозиумите. Изобщо, това е едно човешко изкуство, което предизвиква особено хубави емоции. Радвам се, че ти хареса.

Впечатлена съм, виж дърветата пред къщата, те сякаш казват "Вие си отидохте, но ние оставаме, подпрели сме с длани земята и ще опазим...." Боже, ти наистина си избягала от ада. Прегръщам те!

Това е България :) Само още малко маркировка на пътя е нужна, за да се стига по-лесно до селцето, но както виждам, по това се работи.

Прекрасно е местенцето. Ходим през септември за друг един арт-фестивал, който се провежда там...Не знам стои ли паяка в реката, трябва да потърся снимка да ти го покажа. Знам, че миналата година имаше такъв арт симпозиум с чуждестранно участие. Много интересни композиции и ланд арт инсталации

http://www.propertytradingcenter.com/imot/wp-content/uploads/2014/07/Irene-hopenberg.jpg

помня, че беше в реката после

свързани са събитията там, има и един много интересен фестивал за документално кино в друго село наблизо, Ганчовци, който успях да посетя съвсем за кратичко. А творбите от миналогодишния симпозиум, правени по реката са отнесени от много голям порой, отразила съм го в публикацията. Всяка година го правят. радвам се много, че и ти си била там.