обикновено го пропускаме.
поради това , трябва винаги да бъдем нащрек.
прекрасен стих, Стани .
прегръдки.

а с липите вероятно е нужна медитация под дървото ден и нощ, не знам как иначе не бих ги пропуснала пак :) Прегръдки.

Уханието на липи да облее душата ти и я съхрани цветна и нежна!
Насладих се на поезия и музика! Благодаря!!!
Благи дни и нощи, мила!<3

сърдечно и с радост. Пожелавам и на теб. :)

Ако да, опитай като мен - отричам алергията, защото обичам нарочените за причинители.

Може би дори често и аз пропускам мигове, които съм искала, чакала... Днес обаче не пропуснах дъжда мигновение - от огряното в слънце небе се спуснаха нишки, валя на бавни тирета, косо; листата на липата пред нас заблестяха в тънките нишки, обръщайки светлите си лица нагоре. Почти нереален миг. И отмина.
Вълнуващи стихове, Сестра, натъжаващи; с обещание за следващи мигове. И спомени.
Прегръдки с поздрава! :)

оставам с твоя дъжд парадоксално и почти реално. Знеш ли ,че пред дома ми живее може би най-високата липа, която познавам и от дете обичам?...

има такива събития в живота ни в систематична периодичност, които внасят някаква справедливост в иначе неподредения ни живот. Винаги готовността ни е различна, но винаги намираме сили да ги приемем, дори и подсъзнателно. Усмивки, много ми хареса.

но аз не съм дорасла да мисля в тази етична категория. Благодаря, Мая.