Безпомощно
на дървеното слонче щръкнали крачетата
сред вихъра от  дрехи
има още малки трупове 
и в тая суматоха битова
се скърши моята надежда
в вечното разцепена.




Умът - най-големият предател и враг. Избива те от пътя ти в най-решителния миг само с един малък, нехаен жест. Той е мравката, която ме държи винаги на върха, оставя ме да си хрупам блажено свежи листенца само, за да ме дои в подножието, когато кротко си почивам. И все по-кратко си почивам, и все по-дълго хрупам, защото упорството на моята мравка е безкрайно. Тя обича пълното ми с надежди за щастие стомахче и се грижи винаги да е добре напълнено. Забравих как изглежда широкият свят, забравих да пътешествам, забравих да се смея, забравих почти всичко. Сега съм роб на мравката, живея заради нейната воля - да се храни от мен. Ще литне напред времето, та то си лети накъдето си поиска. Ще изфучи както и до днес и един ден листенцата на моето стръкче ще спрат да растат и то ще изсъхне. Тогава мравката ще ни напусне, ще отиде на друго още зелено. Там ще си намери други въшчици, наивно щастливи, невинно хрупащи всеки ден нови зелени листенца. Ще посънувам моето минало и кротко ще се сгуша до моето стръкче завинаги.
Ето това е умът - моят най-голям враг, маскиран като покровител. *хаум - хаос+ум


 

си е чиста проба изкуство.
а знаеш ли кой убива мравката - една спора на гъба, която се заселва в нея и се храни докато умре.
така че всеки използва някого в този свят, за да съществува.
интересен постинг.

Просто за яснота взех примера с мравките и въшките. Човешката трагедия с ума няма нищо общо с природните обичаи. Тя е апотеоз на злото. Всички ценности в ума подлагам на редакцията на опита си.

чак ми се прииска да съг пълна глупоретина. За съжаление, истината за нашата зависимост и безпомощност, която ни определя нашият "покровител", вкарвайки ни непрекъснато в някакви норми и калъпи. Но отказвам да се сгуша и да умра. Понякога върша глупости, въпреки. Стихчето горе, направо ме накара да ми настръхне косицата. Усмихвам ти се!

и изобщо не мога да разбера как това е възможно по интернет.

Понякога си ми трудна за разбиране, чета по два, три пъти, потя се, но, първото усещане от първото прочитане е най-истинското. Ако не ми достига нещо, за да те разбера, сърцето ми те усеща. Усмивки и хубави празнични дни!

Другите рaзмисли могaт само да са ехо... a то често звучи съвсем рaзлично, нали :D

когато стане дума за изменчивия ум, си представяме автоматично мозъка, но не е той. Много същества притежават мозъци, а само хората робуват самоунищожително. Затова, както е известно има разни всякакви духовни начини да се разбива тяхната настройка, за да стане възможно преинсталирането... нали :)