Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 12:38 - жено...
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 3278 Коментари: 14 Гласове:
23

Последна промяна: 19.01.2014 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Защо от кал създаваш си приятели
и ги печеш в онази пещ в гърдите си,
и ще се пръскат всички после
като пълни стомни с мляко зимата?
А как кънтяха, докато ти бяха нови те
и как ти обещаваха вода от извори
да имат себе си за теб и теб за себе си...

Но щом не можеш никак без приятели,
защо не станеш кал от тази ситната,
която не изчезва покрай извора
и не изпечеш самата себе си
с гориво от сърцето и ръцете си 
и да застанеш като Кора чакаща,
не нещо, нищото завинаги очакваща,
кънтяща глухо песните си, ти, самичката,
докато плътно се разстелеш в нотите,
ти, благослов на пустотата и на силата?

И Честит Рожден ден на Джонатан Дейвис, един мистичен човек... малко като мъжка Кора външно и вътрешно.






Тагове:   приятели,


Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - на кал ... и наново
19.01.2014 13:06


четох сега твоето стихотворение и ме върна към нещо, което съм писала преди осем години поне - тогава експериментирах с близкозвучащи думи и съм написала една дузина стихотворения/опит за звукописи - издирих това с Кора


В подкорието на нещата, Кора

Коварно е сърцето, КOрa -
винаги те предава.
На враните те оставя, Корa,
на милостта на дявола.
Корави очите, Корa,
след пролетите сълзи - кремък.
Припламват искри, Корa,
щом срещнат подобни във времето.
Кората се бели, Кoрa,
няма къде да се скриеш вече.
Кръвта на дървото, Корa,
по голия ствол потече.
Красива се имай, Корa,
открадни се от коридора безкраен.
Обеси въпросите, Корa,
на корда, взета назаем.
Кръпки по болките, Корa,
с криви пръсти пришити.
Да не ти е до укор криво, Корa,
още меки ги зарови, очите.

( сякаш близко по смисъл)
цитирай
2. sestra - Да, близко е.
19.01.2014 15:32
martiniki написа:


четох сега твоето стихотворение и ме върна към нещо, което съм писала преди осем години поне - тогава експериментирах с близкозвучащи думи и съм написала една дузина стихотворения/опит за звукописи - издирих това с Кора


В подкорието на нещата, Кора

Коварно е сърцето, КOрa -
винаги те предава.
На враните те оставя, Корa,
на милостта на дявола.
Корави очите, Корa,
след пролетите сълзи - кремък.
Припламват искри, Корa,
щом срещнат подобни във времето.
Кората се бели, Кoрa,
няма къде да се скриеш вече.
Кръвта на дървото, Корa,
по голия ствол потече.
Красива се имай, Корa,
открадни се от коридора безкраен.
Обеси въпросите, Корa,
на корда, взета назаем.
Кръпки по болките, Корa,
с криви пръсти пришити.
Да не ти е до укор криво, Корa,
още меки ги зарови, очите.

( сякаш близко по смисъл)


Меки заровени очи, за да с живи до изравянето.
цитирай
3. martiniki - ...
19.01.2014 17:03
не съм имала предвид конкретна Кора, повече заради играта на думи съм го писала, а сега като прочетох твоето - обръщане конкретно, ми прозвуча така познато:)
Коя е Кора?

Когато четох за Салемските вещици срещнах името Марта Кори.
цитирай
4. sestra - не съм имала предвид конкретна К...
19.01.2014 17:46
martiniki написа:
не съм имала предвид конкретна Кора, повече заради играта на думи съм го писала, а сега като прочетох твоето - обръщане конкретно, ми прозвуча така познато:)
Коя е Кора?


Когато четох за Салемските вещици срещнах името Марта Кори.


Корите (девойки) са скулптури от архаичния период в Древна Гърция, намерени на много места под земята. Не е изяснено тяхното предназначение, явно култово, има множество предположения. Техен аналог са Куросите (младежи, момчета), които са датирани значително по-рано от всички Кори и за разлика от тях са всичките голи. Характерното за тези статуи е сходство с египетските скулптури, както и с шумерските. Най-впечатляващото в тези удивителни творения е една мека, едва забележима тайнствена усмивка на замръзналите им лица с огромни очи, подобни на шумерските, поне при по-старите.
http://en.wikipedia.org/wiki/Kore_(sculpture)
цитирай
5. martiniki - о, да
19.01.2014 19:01
вярно! Сещам се, че сме учили преди 20-ина години нещо подобно...Забравям:(

Благодаря, сестрице!

цитирай
6. sestra - Ако не си учила в училище по изкуства,
19.01.2014 19:47
martiniki написа:
вярно! Сещам се, че сме учили преди 20-ина години нещо подобно...Забравям:(

Благодаря, сестрице!



е съвсем естествено да не знаеш това. Не е нужно да бъдем енциклопедии, радвам се,че стана дума :)
цитирай
7. stela50 - О, страхотно е ... Харесах много, Сестра...
20.01.2014 16:10
Слушам Корн и се връщам малко назад във времето.
И това прави постинга още по-хубав...
Поздрави !
цитирай
8. sestra - Радвам се, Таня. Благодаря ти!
20.01.2014 20:01
stela50 написа:
Слушам Корн и се връщам малко назад във времето.
И това прави постинга още по-хубав...
Поздрави !


Поздрави и пожелания за благо съществуване.
цитирай
9. makont - ...благослов на пустотата и на силата...
21.01.2014 18:13
винаги сме огреничени в своята цялост. Кората е статична, но мисля, че ти визираш нещо повече, динамиката идва от духът. Оооо, какво съм се разфилосовствала, просто ми хареса, направо нахъсващо. Усмивки!
цитирай
10. sestra - Даа, точно така :)
21.01.2014 22:40
makont написа:
винаги сме огреничени в своята цялост. Кората е статична, но мисля, че ти визираш нещо повече, динамиката идва от духът. Оооо, какво съм се разфилосовствала, просто ми хареса, направо нахъсващо. Усмивки!


И това, че ти хареса, ме кефи много! Усмивки :)
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Стани! :)
22.01.2014 03:52
Много, много хубаво е! Едно от най-хубавите, които съм чела от теб! Благодаря ти, зарадва ме! :) Хубаво е като пролет, като дъжд, като сестриче! :) Прегръдки!
цитирай
12. sestra - Благодаря сърдечно и с усмивка, Наде :)
22.01.2014 18:47
malchaniaotnadejda7 написа:
Много, много хубаво е! Едно от най-хубавите, които съм чела от теб! Благодаря ти, зарадва ме! :) Хубаво е като пролет, като дъжд, като сестриче! :) Прегръдки!

Написаното от теб за мен е и много радващо, и задължаващо още повече.
цитирай
13. marrta - мда, през знанието като го прочетох
23.01.2014 13:09
просветна ми!

Исках да ти оставя още едно ( кореспондиращо ми се стори)

Глина

Бях глина.
Просто глина – влажна, тежка,
пред оня стар, неук грънчар – Живота.
Не станах ваза.
Той направи грешка,
а после каза – мислел ми доброто.

Какво добро!
Бях проста окарина
за проста песен на овчар в полето.
Дали сте чували как пее глината
на миналите дни под ветровете?

Какво добро!
Бях звънка пъстра стомна
за селяни с калпаци и цървули.
Дали поне един от вас си спомня
от стомна да е пил вода през юли?

Какво добро!
Бях шарена паница,
изпечена до звън в пещта на дните.
Дали сте яли бобена чорбица
от пръстена паница в механите?

И днес съм глина.
Но ненужна вече.
Да сте видели стомни в магазина?
Паниците останаха далече,
изчезна глинената окарина...

Това не е носталгия сълзлива
по времето на писаните стомни.
Живеем инак.
Дните си отиват,
децата окарините не помнят,
живеем в свят изменчив и метежен...

И тук е истинската ми тревога,
че аз съм глина.
Да съм фарфор нежен
или китайски порцелан – не мога...

Валентин Чернев

цитирай
14. sestra - marrta,
23.01.2014 20:49
прочетох си го няколко пъти днес. Древния си материал трябва да помним, за да вървят нещата... Благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2577532
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031