Тя е нова и още я няма
в онова тяло под роклята
в другата стая  проснато
с педантично опънатите ръкави
няма да я намериш още
тя е мъртва и сякаш нова
все още неизфабрикувана
искаше да обича някого
всеки един ден от годината
а само мислеше дали е обичана
всеки изминал час от годината
и така и се свърши времето
но за щастие времето не свършваше
и сега е просната, неподвижна
ахроматизирана, това значи,
че е изгубила цветовете си
и така е спряла да диша
и така е спряла да иска
и така е спряла да е жива
но не е спряла да съществува,
което я превръща в пакет
ново тяло за друга жена,
която скоро ще е чисто нова,
изкарана от матрицата
за да иска отново да диша,
да иска да може да обича
да иска нея да я обича
някой, когото тя иска да обича.
и да я има още един път и още,
още веднъж поне да я има,
но тя ще умре в суетата си,
ще умре в някое желание ново
някой ден от всичките тези
свои желани и измолени от теб,
сълза неизменна, падаш...
как ти е тежко с нея. 
А без теб закъде е? 
Падаш. Търкул надолу,
сълза, чисто нова
падаш.