Шшшшшшт
Тихо е...
И само стъпвам с мисли...
По стръмното на нечия душа...
Горещо е на тези клади...
Липсващи...
В история превърнати...
С дъжда...

Шшшшшшт
Тихо е....
Сега ще пакостя спасение...
За твоята изгубена звезда...
Но в тъмното...
Сама...
Във единение...
Не ме прекъсвай...
Почвам да броя...

Систър!
Твоето е философия!
Моето е от речно-мисловните сензитивни трансформации :))
Благодаря ти за усещането, което ми произведе!*
Музика?

Kashmir - Led Zeppelin
http://www.youtube.com/watch?v=sfR_HWMzgyc

Прегръщ:))
рекичка

Благодаря ти също!

Като в синхрон сме:)
Все за тишината си говорим, състър!
Нека ти е тихо- там са отговорите!

Благодаря много за пожеланието, Адриан, тишината е по-потребна от водата, защото е по-рядко срещана от нея :)

а нещо хич не ми се дебне днес, моят дивеч е в ноктите ми и сладко закусвам. Сега ми е часът на шумотевицата и вдигам шум в твоя блог, Стани, викам високо, не ща тишина, дивее ми се. Прегръдки и усмивки и бум, бум, буммммм.

Тази тема не е за теб или явно поне не днес, така, че не стреляй в мен с любов към живота. За шума на мислите говорим, а той много пречи на яденето, тъй че искам да чувам само мляс-мляс! ;) Прегръдка, Мая :)

"най-мразим да мислим". И, Стани, по-добре хедонистка, отколкото аскетка. Малийййй, колко злобно ще изглеждам,а, само мислеща, ненахранена (гладен телец), майки, пазете децата си. А за стрелянето, ще стрелям, не може да не обичаш живота, тайничко, тихичко дори, мнооого мислеща, но си е хубав, този живот, със всичкото му дебнене, отстрели, съзидания, падания, препъвания, политания пак и т.н. С риск да стана досадна, обаче, усмихни се, мъничко, много мъничко поне. Прегръдки, и бъди сигурна, съвсем искрени са, както и да изглежда отстрани.

че на мен пръст да ми покажеш, се хиля и запецвам от кикотене. И се изчервявам, и се цупя, абе пубертет непораснал, така ще си ида, само ,че съм си инат и не правя каквото ми кажат, а обратното, шефе :Р :) Написах това поради възмущението си от една много негативна историческа статия. Не съм съгласна да се изживяваме като благ и съвършен народ, комуто все някой друг нещо е причинил, та затова сме така... Насочвам мисълта тук към тишина по отношение на прибързаното съдене на исторически събития и личности.

като рис в зимна гора,
чийто живот зависи
от малката мишка
и от собствения му дъх,
преди да я улови,

И двете са в крайна нужда, за да са излезли в студа навън. И зависими едно от друго. Том и Джери :)

не биха си причинили невнимание едно към друго при всички обстоятелства. И то вече си е взаимно уважение.