Дойде ли време на изпитания, все ще се случи така, че да бъдеш изправен пред едно от ония малките и ще бъдеш изпитан по всяка буква на закона.



 В мразовитата сутрин градът неохотно раздвижва чарк по чарк. Една група от около двайсет мъже усърдно събира храна по плочките и се отмества с нисък полет, за да мина. Всичките са с кафяво-черна окраска по горната част на тялото, което ги отличава от преобладаващо сивите и по-дребни врабкини и защо са си наизлезли така по мъжки в студа няма кой да ми каже. Освен някой врабешки етолог*. 

---

 Той има малко магазинче за домашни любимци. Понякога изважда пухкавата южноамериканска катерица* от клетката и я гали за по десетина минути и ако има клиенти в такъв момент, обяснява надълго, че ако не го прави, тя се опитва да му хапе ръката, когато я храни. Така, казва той, си е спокойна по цял ден. Ще си помислиш, че хората идват в магазина му за всичко друго, само не и за храна на своите малки мушмороци, та се притеснява толкова много от този израз на нежност и какво ще си помислят като видят зрял човек да гали катерица. Понякога вместо него продава дъщеря му и някой трябва да му каже, че тя има навика да завива с някакви платна малките птички, когато започнат много да чуруликат. Пеенето им я изнервя, а тя не обича това. Той продължава да се чувства неловко от това, че е един зрял човек, който изпитва любов към птици, зверове и риби.

---

 Тя е на бригада със съученици. Събират картофи. Работата им е да ги вадят от разровената вече пръст и да ги трупат в щайги. Изведнъж се разнася шумотевица - викане, крясъци, смях. Тя отправя поглед в посоката на шума и вижда, че няколко момчета са се вторачили в земята под краката си и викат, като подскачайки, се опитват да ударят нещо с мотиките си. Не е минала минута и тя е там, до тях. Както се случва в извънредни мигове, ужасената полска мишка тръгва право към мястото, където е стъпила и тя без капка колебание я грабва и отнася по-далече от групичката кикотещи се момчета. Продължават да викат, искат си мишката, да я гонят, да я посекат,  да се кикотят до припадък. И тя решава нещо, което никога после не може да си обясни защо е направила. Както е с мишката в ръка, я пъхва в джоба на якето си и с лъжлив жест показва на момчетата, че я пуска, за да хукнат да гонят Михаля. Те го правят, разбира се. На връщане пътуват с автобус. Никой не знае, че тя е с мишката в джоба. Известно време я държи с ръка, реална е опасността това нещо да се шмугне през дланта навън и да предизвика повече от ужасяващи последствия. Дребното не мърда, по едно време тя отмества леко ръката си, да не е умряло от стрес, вика си. То наистина не мърда. По пътя към къщи минава през парк. Там, на едно място се спира и изважда малкото, топло, леко овлажнено от ръката и нещо. Една малка сива топчица лежи като умряла... две секунди. Сетне стъпва на крачета и тя не помни дали е видяла погледа му, защото изчезнало за миг между сухите листа. Не помни и дали е имало опашка, как иначе да си обясни, че го е носила в джоба си два часа. Отвращава се тежко от миши опашки, от тяхната дължина и плъзгавост и това, че са голи и подобни на дълги, гъвкави шнурчета. Но пък си спомня, че ако е имало нещо ненормално, би забелязала. Това си била една съвсем средносттистическа полска мишка, която имала да преживее странно пътешествие в оня ден, което щяло да промени завинаги съдбата и.

*етолог - учен, изследващ поведението на животните.
*южноамериканска катерица - чинчила

Представих си ги смели, рошави с накокошинени опашки, все пакнаблизо има врабкини и най-вече, правят място, за да си хапнат женските. Боже, какви отминали времена. Сега по-разпространеното е "опитва да му хапе ръката, когато я храни". Добре, че завърши с мишока, една история за добро сърце и свобода. Когато не става дума за храна, има и чувства. Прегръдки и прекрасен и усмихнат декември ти желая!

Благодаря ти за хубавия прочит.
Мъже като мъже. На групички :D Зверчето напада да хапе когато му липсва ласка, това му е начинът да изразява тревога. Ами съществото, което е достатъчно интелигентно, за да е достатъчно подло да покрива денем птиците, които пеят, при това, затворени в клетки? Е дотам с историята спрях и аз :)

се загледах в един декоративен красив храст с форма на топка - много симетрично " подстриган", а върху него - накацали врабчета, малки пухкави топчици ... и всичко едно такова - топчесто, хубаво! Чирикащо, славещо живота.
Да изпитваш любов към животни, птици, риби ... може би е един от белезите на човешкото.
А понякога животното, животинското, е в човека; може да го съсипе.
Поздрав, Сестра, хубав, много хубав декември! :)

Моето разбиране е, че в нас, човеците, всяка ужасяваща проява се създава в ума. Всяко т.наречено зверство. Хубав и спасителен дано да ни бъде декември.

Добър ден, Сестричка,
назнам... Стана ми едно такова топличко, като прочетох за пътешествието на мишлето. И аз бих постъпила така, бих го спасила, бих му помогнала да промени съдбата си и бих му помогнала да пътешества в нови непознати територии...
Сетих се за онова филмче, което толкова обичам - "Странният живот на Амели Пулен" и как там, за да мотивира тя баща си да пътува, прати чрез приятелката си стюардеса на пътушествие градинското джудже и то пращаше после снимки на баща И от държавите, които посещаваше със стюардесата :)) Стига да имаме потребност и желание, дори от само себе си можем да правим чудеса....
Успешна нова седмица, Сестричке-Брезичке, прегръщам те и продължавай да си все така Чудо!:))

Outlandish - Callin U
http://www.youtube.com/watch?v=wUNCkXcwGRA

Постоянно го пропускам този филм. Сега ми даде повод да го гледам нарочно. Така е, струва си чудото, а и помага да научиш, че и мишката се прави на умряла лисица в премеждия :) Благодаря за песента, ето и за теб <3
http://www.youtube.com/watch?v=n6j4TGqVl5g

Значи и мишлетата знаят да хитруват. Зайците, които уж били страхливци, имат куража да се крият неподвижно зад някой по-голям камък например без да мръднат, докато преследвачът им минава на метър от него. :)
Поздрав, сестра! Хубав разказ!

мишка как се прави на умряла в лапите на котка и избяга... за малко. Поздрав, Хел, благодаря ти :)