Молитвата ми - съвършена ябълка, заседнала в ума, докато бавно се разтвори на пръски от вода и сладка вечност и не намира думи тя, и въздухът не и достига, но си остава в мен и продължава да пълзи по прешлените ми гори, бълнува кротичко в ухото, жужи като мушица и гали лекичко тила, а после на челото си  я гледам допълзяла, оформена като заоблен бисер, пада и към сърдечната ми област някъде остава.  

значи ще бъде чута. Още едно сърце се моли с теб. Дано!

Сърцето, което побира безкрая на молитвата, обичта, благостта й.

оформена като заоблен бисер,
пада
и към сърдечната ми област
някъде остава.

И повежда към светлия брод на Вярата. И - на Надеждата.
Поздрав, Сестра!

Благодаря ти... знаеш ли, това преминаване на молитвата ми от ябълка в бисер се получи така, случайно, сега тъй ми харесва вече :)

Фантастичен образ!

" Молитвата ми -
съвършена ябълка,
заседнала в ума,
докато бавно се разтвори
на пръски от вода
и сладка вечност"

Сама пише стихове, както тук. Благодаря, Дела. Бях само редактор, монтирах филмовия материал и се радвам на добрата ти, а защо не и критична съредакция :) Поздрав.

по прешлените ми гори,
бълнува кротичко в ухото
...........
образността ти е изящна ,
а силата на посланията ти поразява като изстрел от снайпер.

Метаморфозно е и много красиво!
Чудесно се е получило, сестро!

е важна за мен. Прегръщам те и благодаря!

Задължаваща за мен оценка :)

От там идва и там остава.:)

Да, точно така е.

И да, твоята молитва е и моя. И нека болката да се превръща в Твоя радост, е също моя молитва. Амин.